Scan barcode
izumen's review against another edition
Това не е краят на книгите: http://izumen.blogspot.com/2014/06/blog-post_12.html
Понякога, в различните области на човешкото познание, се раждат титани - хора, които държат света на раменете си, които ни вдъхновяват да се стремим към съвършенство и ни показват пътя към "огъня". Те стоят недостижимо високо, като непреодолимото разстояние между нас и тях не ни смазва (както примерно става със снобите), а ни дава надежда, че все още не сме стигнали, че има на къде да растем. Е, за мен Умберто Еко и Жан-Клод Кариер спадат точно в тази категория на полубогове, а книгата им "Това не е краят на книгите" е една съкровищница, едно задължително четиво за всеки библиофил.
Няма нищо по-нетрайно от трайните носители
Книгата няма да умре! Още от самото начало двамата поставят това твърдение на масата, сякаш иначе разговорът не може да продължи. Цялата книга е построена като един продължителен разговор, който (за радост на читателя) непрестанно се отплесва от зададената тема. Според Еко, книгата е като колелото. Веднъж изобретена, тя не може да бъде усъвършенствана. Да, колелото може да бъде каменно, или метално, но принципът си остава същия. Електронните формати са опция, но проблемът при тях е, че имат нужда от устройство, което да ги възпроизвежда. Това ги прави зависими от технологичното развитие, чието френетично темпо изхвърля на боклука всички остарели формати и ги прави неизползваеми. Та кой днес използва все още дискети или DOS (освен битници, като Джордж Мартин, разбира се)?
Двамата интелектуалци обсъждат влиянието на времето върху литературното творчество и книгите, като отделят голямо внимание на френските барокови поети, за които днес почти никой не си спомня. Признавам си, че повечето не ги бях чувал, но това е още един от плюсовете на книгата - тя функционира и като малка енциклопедия, с толкова бележки, че свят ще ви се завие. На края са приложени библиографиите на двамата писатели, както и удобен индекс, чрез който може да откриете кое - къде е споменато. Има и илюстровано приложение, което проследява развитието на книгата в рисунки, а самата книга се води флипкнига или кинеограф, което ще рече, че във външното поле на страниците са заложени стопкадри, които при бързо прелистване пресъздават движеща се анимация. Изобщо, всякакви чудесии!
Прочетете повече: http://izumen.blogspot.com/2014/06/blog-post_12.html
Понякога, в различните области на човешкото познание, се раждат титани - хора, които държат света на раменете си, които ни вдъхновяват да се стремим към съвършенство и ни показват пътя към "огъня". Те стоят недостижимо високо, като непреодолимото разстояние между нас и тях не ни смазва (както примерно става със снобите), а ни дава надежда, че все още не сме стигнали, че има на къде да растем. Е, за мен Умберто Еко и Жан-Клод Кариер спадат точно в тази категория на полубогове, а книгата им "Това не е краят на книгите" е една съкровищница, едно задължително четиво за всеки библиофил.
Няма нищо по-нетрайно от трайните носители
Книгата няма да умре! Още от самото начало двамата поставят това твърдение на масата, сякаш иначе разговорът не може да продължи. Цялата книга е построена като един продължителен разговор, който (за радост на читателя) непрестанно се отплесва от зададената тема. Според Еко, книгата е като колелото. Веднъж изобретена, тя не може да бъде усъвършенствана. Да, колелото може да бъде каменно, или метално, но принципът си остава същия. Електронните формати са опция, но проблемът при тях е, че имат нужда от устройство, което да ги възпроизвежда. Това ги прави зависими от технологичното развитие, чието френетично темпо изхвърля на боклука всички остарели формати и ги прави неизползваеми. Та кой днес използва все още дискети или DOS (освен битници, като Джордж Мартин, разбира се)?
Двамата интелектуалци обсъждат влиянието на времето върху литературното творчество и книгите, като отделят голямо внимание на френските барокови поети, за които днес почти никой не си спомня. Признавам си, че повечето не ги бях чувал, но това е още един от плюсовете на книгата - тя функционира и като малка енциклопедия, с толкова бележки, че свят ще ви се завие. На края са приложени библиографиите на двамата писатели, както и удобен индекс, чрез който може да откриете кое - къде е споменато. Има и илюстровано приложение, което проследява развитието на книгата в рисунки, а самата книга се води флипкнига или кинеограф, което ще рече, че във външното поле на страниците са заложени стопкадри, които при бързо прелистване пресъздават движеща се анимация. Изобщо, всякакви чудесии!
Прочетете повече: http://izumen.blogspot.com/2014/06/blog-post_12.html
biblioash01's review
Two intriguing minds in conversation showering their passion for books. An absolute delight. Recommended!
sve100's review against another edition
4.0
Тази книга носи огромен интелектуален кеф.
На страниците й има толкова много препратки към други книги, автори и любопитни истории, свързани с книгите, че повечето любители на четенето със сигурност има какво да открият за себе си.
На страниците й има толкова много препратки към други книги, автори и любопитни истории, свързани с книгите, че повечето любители на четенето със сигурност има какво да открият за себе си.