bluespectr's review
dark
mysterious
tense
slow-paced
- Plot- or character-driven? Plot
- Strong character development? No
- Loveable characters? Yes
- Diverse cast of characters? Yes
- Flaws of characters a main focus? Yes
4.0
morganmou's review
Not bad, but didn’t make me feel like I needed to keep reading the rest of the series. 3.5 stars for intrigue
theopanov's review against another edition
5.0
Ревюто ми сега реших да бъде изцяло съставено от моменти от книгата, които харесвам и са свързани с героите и атмосферата, но без да издавам съществени неща от сюжета.
„Наскоро Страйк беше помогнал на няколко заможни жени да се отърват от съпрузите си, работещи в Сити, които след финансовата криза бяха станали далеч по-малко желани за тях. Някак го привличаше перспективата за разнообразие да върне мъж при съпругата му.“
„Страйк никога не бе показвал неприязън към Матю, не бе го коментирал по никакъв начин. Матю беше този, на когото Страйк беше трън в очите, и който не пропускаше случай да посочи как Робин би могла да печели далеч повече, ако бе приела някоя от другите предлагани й служби, преди да реши да остане при някакъв недодялан частен детектив, затънал в дългове и неспособен да й плаща колкото заслужава. Животът й у дома значително би се облекчил, ако Матю започнеше да споделя мнението й за Корморан Страйк, да го харесва, дори да го цени. Робин беше оптимистично настроена: тя ги харесваше и двамата, защо пък те да не се харесат взаимно?“
„Страйк вярваше, че се възстановява след дълга и бурна връзка, приключила, както бе и започнала — с лъжи. Нямаше никакво желание да променя статуса си на необвързан, защото му носеше спокойствие и удобство, и успешно бе избягвал в продължение на месеци всякакви емоционални обвързвания въпреки опитите на сестра му Луси да го запознава с жени, дето му звучаха като отчаяни нещастници от сайт за запознанства.“
„Робин наистина се бе почувствала разочарована от отговора му. Ясно й беше, че ако Страйк наистина бе харесал Матю, не би избрал фразата „приятен човек“. Щеше да каже „Да, бива си го“ или „Би могла да направиш и по-лош избор“.“
„Онова, което я подразни и дори оскърби, бе предложението му да включат още един служител. Робин се обърна отново към монитора на компютъра си и яростно затрака по клавиатурата, като блъскаше клавишите по-силно от обикновено, докато пишеше седмичната фактура за развеждащата се брюнетка. Мислила си бе — очевидно погрешно — че тук е повече от секретарка.“
„В ледената ноемврийска вечер всеки туристически щрих бе заличен: от фасадата от седемнайсети век на „Олд Бел Тавърн“ със светещи ромбовидни стъкла на прозорците лъхаше на древност и благородство; драконът, застанал като страж върху Темпъл Бар с неговия очертан силует, бе свиреп на фона на осеяното със звезди черно небе; в далечината мъгливият купол на „Сейнт Пол“ сияеше като изгряваща луна.“
„Страйк седеше дълбоко замислен, докато гледката покрай тях ставаше все по-провинциална. Помежду дърветата се виждаха ширнали се полета, покрити с преспи и перленосиво небе над тях, а снеговалежът бе все така обилен.“
„Пред щанда в магазина за вестници и списания се бе строила ранна сутрешна опашка. Той спокойно огледа рафтовете със списания: звезди от сапунени сериали по евтините и кинозвезди по скъпите; декемврийските броеве почти бяха разпродадени, макар да беше още ноември. Ема Уотсън (
„Наскоро Страйк беше помогнал на няколко заможни жени да се отърват от съпрузите си, работещи в Сити, които след финансовата криза бяха станали далеч по-малко желани за тях. Някак го привличаше перспективата за разнообразие да върне мъж при съпругата му.“
„Страйк никога не бе показвал неприязън към Матю, не бе го коментирал по никакъв начин. Матю беше този, на когото Страйк беше трън в очите, и който не пропускаше случай да посочи как Робин би могла да печели далеч повече, ако бе приела някоя от другите предлагани й служби, преди да реши да остане при някакъв недодялан частен детектив, затънал в дългове и неспособен да й плаща колкото заслужава. Животът й у дома значително би се облекчил, ако Матю започнеше да споделя мнението й за Корморан Страйк, да го харесва, дори да го цени. Робин беше оптимистично настроена: тя ги харесваше и двамата, защо пък те да не се харесат взаимно?“
„Страйк вярваше, че се възстановява след дълга и бурна връзка, приключила, както бе и започнала — с лъжи. Нямаше никакво желание да променя статуса си на необвързан, защото му носеше спокойствие и удобство, и успешно бе избягвал в продължение на месеци всякакви емоционални обвързвания въпреки опитите на сестра му Луси да го запознава с жени, дето му звучаха като отчаяни нещастници от сайт за запознанства.“
„Робин наистина се бе почувствала разочарована от отговора му. Ясно й беше, че ако Страйк наистина бе харесал Матю, не би избрал фразата „приятен човек“. Щеше да каже „Да, бива си го“ или „Би могла да направиш и по-лош избор“.“
„Онова, което я подразни и дори оскърби, бе предложението му да включат още един служител. Робин се обърна отново към монитора на компютъра си и яростно затрака по клавиатурата, като блъскаше клавишите по-силно от обикновено, докато пишеше седмичната фактура за развеждащата се брюнетка. Мислила си бе — очевидно погрешно — че тук е повече от секретарка.“
„В ледената ноемврийска вечер всеки туристически щрих бе заличен: от фасадата от седемнайсети век на „Олд Бел Тавърн“ със светещи ромбовидни стъкла на прозорците лъхаше на древност и благородство; драконът, застанал като страж върху Темпъл Бар с неговия очертан силует, бе свиреп на фона на осеяното със звезди черно небе; в далечината мъгливият купол на „Сейнт Пол“ сияеше като изгряваща луна.“
„Страйк седеше дълбоко замислен, докато гледката покрай тях ставаше все по-провинциална. Помежду дърветата се виждаха ширнали се полета, покрити с преспи и перленосиво небе над тях, а снеговалежът бе все така обилен.“
„Пред щанда в магазина за вестници и списания се бе строила ранна сутрешна опашка. Той спокойно огледа рафтовете със списания: звезди от сапунени сериали по евтините и кинозвезди по скъпите; декемврийските броеве почти бяха разпродадени, макар да беше още ноември. Ема Уотсън (
stenger317's review against another edition
mysterious
tense
medium-paced
- Plot- or character-driven? Plot
- Strong character development? Yes
- Loveable characters? It's complicated
- Diverse cast of characters? It's complicated
- Flaws of characters a main focus? No
3.5
lcalbie's review
4.0
Quite enjoyable. Not as good as the first one, I felt like there was too much description before the real fun started.
marta_correia's review against another edition
adventurous
dark
mysterious
medium-paced
- Plot- or character-driven? A mix
- Strong character development? Yes
- Loveable characters? It's complicated
- Diverse cast of characters? No
- Flaws of characters a main focus? No
4.0
ashdreads's review
4.0
Another fun murder mystery in the series. I never really quite got or connected with Leonora but outside of that enjoyed the story and it kept me guessing until the end. Looking forward to the next one.
alexandraidonea's review
4.0
I couldn't put this down - I'm not sure if it's JKR or what, but it's a very quick read. I'm not in love with Strike but I don't dislike him the way I did in Cuckoo's Calling, and Robin is spectacular. As always with the Brits, I wish they'd all just communicate with each other a bit more. And I felt the ending a bit rushed - but it was a good mystery with some memorable characters.