Scan barcode
literackafirma's review against another edition
To jest literalnie Na ziemi obiecanej XD I to całkowicie serio, nie wiem, może któreś było pierwotnym szkicem czy coś, ale tu wszystko jest identycznie
gugge's review against another edition
4.0
Умело описание на тъгата, тъгата на всеки човек, съзнаващ, че всичко е преходно а той е единственото същество, което го знае....
Разтърси ме. Човешките чувства са описани толкова реално, че на места се стрясках. Накара ме да се замисля над въпроса с емигрантството, какво точно е то и каква е моята гледна точка по въпроса. Изключително реален роман. Роман за същността на човек, нравите му, първосигналните емоции, но и оталожилите се такива.
Разтърси ме. Човешките чувства са описани толкова реално, че на места се стрясках. Накара ме да се замисля над въпроса с емигрантството, какво точно е то и каква е моята гледна точка по въпроса. Изключително реален роман. Роман за същността на човек, нравите му, първосигналните емоции, но и оталожилите се такива.
berlinase's review against another edition
2.0
Poor last novel, far from the emotionally strong characters usually depicted in Remarques work, surely inspired by his own refuge in the USA, all characters keep blurry and uninspired in their action - lots of repetitions and dead end plot strings. Maybe due to the strong influence of the american publisher, who knows. But as far as I'm concerned the last Remarque to be read in a long time. Consider "AQATWF", "Heaven has no Favourites" and "Arc of Triumph" his best works. meh
yavlkv's review against another edition
dark
emotional
reflective
sad
medium-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? Yes
- Loveable characters? Yes
- Diverse cast of characters? No
- Flaws of characters a main focus? Yes
4.0
suchasuckerforbooks's review
challenging
emotional
reflective
sad
medium-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? Yes
- Loveable characters? Yes
- Diverse cast of characters? No
- Flaws of characters a main focus? It's complicated
4.0
nex_neex_istuje's review
dark
emotional
reflective
sad
medium-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? Yes
- Loveable characters? Yes
- Diverse cast of characters? Yes
- Flaws of characters a main focus? Yes
5.0
nath_mar's review
dark
emotional
reflective
sad
tense
medium-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? Yes
- Loveable characters? No
- Diverse cast of characters? Yes
- Flaws of characters a main focus? Yes
3.75
s_encheva's review against another edition
3.0
След прочитането на "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път" бях приятно изненадана и възхитена от Ерих Мария Ремарк - преди да се запозная с тези две творби смятах, че няма да ми хареса. За мое щастие той напълно ме опроверга и това много ме зарадва. Още един представител на немската школа, който печели сърцето ми.
"Сенки в рая" обаче малко пострада от вдигната много нависоко от упоменатите по-горе книги летва. След прочитането прочетох разни неща и осъзнах мястото на тази книга в развитието на Ремарк като писател - може да се каже, че тя отразява един период от живота му, който би трябвало да бъде щастлив или поне оптимистичен, тъй като Втората световна война е приключила, но всъщност се получава тъкмо обратното. Докато четях, не знаех, че всъщност преживяванията на героя са почти идентични с тези на самия Ремарк и че служат за вдъхновение за написването на този роман. Поради това смятах, че не е кой знае колко динамична и й липсва нещо, което "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път" имаха - по-малко герои и по-ясен поглед върху тях и бъдещето им. Когато разбрах колко е свързана със самия Ремарк обаче донякъде се промени погледът ми към тази книга.
Главният герой в книгата е германец, който бяга от режима в Нацистка Германия и отпътува за Америка. Остава в Ню Йорк за няколко месеца докато чака виза за Мексико. Читателят проследява месеците, прекарани от него в Америка, запознанството му с други германци и австрийци, които или споделят неговата съдба, или вече са се установили в Страната на неограничените възможности, но носталгията по тяхната родина не ги напуска. Не тази Германия, от която са избягали, а тази, която е можело и е трябвало да бъде. Оказва се, че германските граждани в Америка не са посрещнати дружелюбно и са почти винаги персона нон грата в по-висшите кръгове в Америка. През страниците на книгата усещаме тъгата, обхващаща героите, които бягат от родината си в търсене на по-добро място, присъствието им в един рай, в който обаче не се вписват. Те са въпросните сенки в рая, които блуждаят из него, търсейки себе си и мястото си в един разрушен от унищожителна война живот.
Това, което много отличава Ремарк според мен е това, че получаваме гледната точка на човек, гражданин на държавата, която по това време сее разруха и унищожение. Човекът, който не одобрява режима в своята държава, но за съжаление вижда как много други го правят, и според мен това е най-трагичното от всичко - да вижда собствените си сънародници обсебени от идеите, за които дават живота си доброволно. Затова решението му да бъде сянка в рая отколкото да остане в родината, е смело - опитът да се изгради по-добър живот е винаги смела крачка, дори и да включва бягство. А фактът, че такъв режим унищожава и хора като Ремарк и Стефан Цвайг, засилва още повече неприятното усещане и неприятната истина - че понякога и бягството не носи удовлетворение.
Въпреки силните емоции, предизвикани от книгата, оценката ми все още остава 3 звезди - интересно ми беше да видя този калейдоскоп от герои и съдби, но в един момент сякаш той се претовари - съдбите станаха твърде много и това на моменти води до объркване. В сравнение с книгите му, които се фокусират повече върху самата война и последиците от нея, тази книга сякаш е по-спокойна, но същевременно и повече изпълнена с информация, която не е от толквоа съществено значение. Няколко герои по-малко нямаше да навредят на романа. Може би трябваше да чета романите на Ремарк по реда на издаване, защото този е от последните - така щях да имам по-пълна картина на творчеството му като цяло, а сега имам усещането, че съм минала от пика му до последния му роман, в който не е в най-добрата си форма.
Въпреки това ще продължа с Ремарк, определено стилът му ми харесва и обичам носещи емоции книги, дори и да ме изтощават.
"Сенки в рая" обаче малко пострада от вдигната много нависоко от упоменатите по-горе книги летва. След прочитането прочетох разни неща и осъзнах мястото на тази книга в развитието на Ремарк като писател - може да се каже, че тя отразява един период от живота му, който би трябвало да бъде щастлив или поне оптимистичен, тъй като Втората световна война е приключила, но всъщност се получава тъкмо обратното. Докато четях, не знаех, че всъщност преживяванията на героя са почти идентични с тези на самия Ремарк и че служат за вдъхновение за написването на този роман. Поради това смятах, че не е кой знае колко динамична и й липсва нещо, което "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път" имаха - по-малко герои и по-ясен поглед върху тях и бъдещето им. Когато разбрах колко е свързана със самия Ремарк обаче донякъде се промени погледът ми към тази книга.
Главният герой в книгата е германец, който бяга от режима в Нацистка Германия и отпътува за Америка. Остава в Ню Йорк за няколко месеца докато чака виза за Мексико. Читателят проследява месеците, прекарани от него в Америка, запознанството му с други германци и австрийци, които или споделят неговата съдба, или вече са се установили в Страната на неограничените възможности, но носталгията по тяхната родина не ги напуска. Не тази Германия, от която са избягали, а тази, която е можело и е трябвало да бъде. Оказва се, че германските граждани в Америка не са посрещнати дружелюбно и са почти винаги персона нон грата в по-висшите кръгове в Америка. През страниците на книгата усещаме тъгата, обхващаща героите, които бягат от родината си в търсене на по-добро място, присъствието им в един рай, в който обаче не се вписват. Те са въпросните сенки в рая, които блуждаят из него, търсейки себе си и мястото си в един разрушен от унищожителна война живот.
Това, което много отличава Ремарк според мен е това, че получаваме гледната точка на човек, гражданин на държавата, която по това време сее разруха и унищожение. Човекът, който не одобрява режима в своята държава, но за съжаление вижда как много други го правят, и според мен това е най-трагичното от всичко - да вижда собствените си сънародници обсебени от идеите, за които дават живота си доброволно. Затова решението му да бъде сянка в рая отколкото да остане в родината, е смело - опитът да се изгради по-добър живот е винаги смела крачка, дори и да включва бягство. А фактът, че такъв режим унищожава и хора като Ремарк и Стефан Цвайг, засилва още повече неприятното усещане и неприятната истина - че понякога и бягството не носи удовлетворение.
Въпреки силните емоции, предизвикани от книгата, оценката ми все още остава 3 звезди - интересно ми беше да видя този калейдоскоп от герои и съдби, но в един момент сякаш той се претовари - съдбите станаха твърде много и това на моменти води до объркване. В сравнение с книгите му, които се фокусират повече върху самата война и последиците от нея, тази книга сякаш е по-спокойна, но същевременно и повече изпълнена с информация, която не е от толквоа съществено значение. Няколко герои по-малко нямаше да навредят на романа. Може би трябваше да чета романите на Ремарк по реда на издаване, защото този е от последните - така щях да имам по-пълна картина на творчеството му като цяло, а сега имам усещането, че съм минала от пика му до последния му роман, в който не е в най-добрата си форма.
Въпреки това ще продължа с Ремарк, определено стилът му ми харесва и обичам носещи емоции книги, дори и да ме изтощават.