A review by anabelldimitrova
Елантрис by Брандън Сандърсън, Brandon Sanderson

5.0

Много харесах „Елантрис“, защото е от класическото фентъзи - има магия, политически интриги, магия, религиозен сблъсък и пак магия. Сюжетът се развива чрез три гледни точки - тази на принц Раоден, на принцеса Сарене и на жрец Хратен. И тримата са изградени много добре и може да се забележи тяхното развитие.

Раоден се събужда една сутрин и разбира, че е станал елантрисец. Захвърлен в Елантрис - град, който от великолепен се е превърнал в развалина, и оставен да се оправя как знае, принцът все пак успява да обедини тамошните хора и да им даде цел и работа, за да не мислят за постоянния глад и болките, които усещат.

Серене идва в чужда страна само за да разбере, че годеникът ѝ е мъртав, но по договора, който са сключили, той ѝ се води съпруг. Тоест тя вече е станала вдовица преди още да се омъжи. Но не се предава. Жрецът от силната империя Фьорден заплашва Арелон и Серене решава, че трябва да спечели тази религиозна битка, за да може собствената ѝ страна Теод да не е заплашена от насилствено покръстване.

Най-голяма промяна има в образа на Хратен. Той пристига в Арелон с ясната цел, че трябва да покръсти този езически народ. Не желае обаче да води още една война и този път всичко трябва да стане по мирен път. Само че някой друг мисли по различен начин и когато се стига до проливане на кръв, Хратен си отваря очите.