Scan barcode
A review by milshollini
Място за щастие by Emily Henry
4.0
Мястото за щастие (никога) не е място
Има нещо специално в книгите на Емили Хенри - онази тайна съставка, която превръща филми като „Наистина любов“ в повече от романтични комедии, „Приятели“ в повече от сериал и „Блуи“ в повече от анимация.
И да, книги като „Място за щастие“ - в много повече от летни романи.
Хариет и приятелите ѝ от колежа се събират да изживеят една последна ваканция и да повторят най-хубавите си години. Има само един проблем - нищо не е каквото трябва. И най-вече - Хариет и Уин не са вече заедно. Приятелите им не знаят - имат си толкова грижи, че не е е останало време да им споделят. И сега, в името на „доброто старо време“ трябва да се търпят една седмица.
Тайната съставка на тази книга всъщност изобщо не толкова тайна - разбиране. Когато четеш „Място за щастие“ се чувстваш разбран. Сякаш си разкрил най-уязвимите, срамни кътчета на душата си и страховете ти са били потушени.
Мисля, че често живеем на място за нещастие - в очакванията на другите, в калъпа на епитети като „успял“, в страха от това, че изборите ни няма да бъдат разбрани и признати и това ще ни изолира (или превърне в „социален парий“, както би казала любимата ми Бриджет Джоунс).
Нещо, което би трябвало да е плоска и скучна история - шестима приятели се събират за последна обща ваканция - се оказва задълбочено, ала в същото време топло и човешко изследване на психологията на приятелството, на любовта, на копнежа по дом и общност.
„Място за щастие“ е книга, която не може да замести терапията, но може да подейства терапевтично на всякакви overachievers и overthinkers.
И да, мястото за щастие често не е място - понякога си самият ти.
Има нещо специално в книгите на Емили Хенри - онази тайна съставка, която превръща филми като „Наистина любов“ в повече от романтични комедии, „Приятели“ в повече от сериал и „Блуи“ в повече от анимация.
И да, книги като „Място за щастие“ - в много повече от летни романи.
Хариет и приятелите ѝ от колежа се събират да изживеят една последна ваканция и да повторят най-хубавите си години. Има само един проблем - нищо не е каквото трябва. И най-вече - Хариет и Уин не са вече заедно. Приятелите им не знаят - имат си толкова грижи, че не е е останало време да им споделят. И сега, в името на „доброто старо време“ трябва да се търпят една седмица.
Тайната съставка на тази книга всъщност изобщо не толкова тайна - разбиране. Когато четеш „Място за щастие“ се чувстваш разбран. Сякаш си разкрил най-уязвимите, срамни кътчета на душата си и страховете ти са били потушени.
Мисля, че често живеем на място за нещастие - в очакванията на другите, в калъпа на епитети като „успял“, в страха от това, че изборите ни няма да бъдат разбрани и признати и това ще ни изолира (или превърне в „социален парий“, както би казала любимата ми Бриджет Джоунс).
Нещо, което би трябвало да е плоска и скучна история - шестима приятели се събират за последна обща ваканция - се оказва задълбочено, ала в същото време топло и човешко изследване на психологията на приятелството, на любовта, на копнежа по дом и общност.
„Място за щастие“ е книга, която не може да замести терапията, но може да подейства терапевтично на всякакви overachievers и overthinkers.
И да, мястото за щастие често не е място - понякога си самият ти.