A review by theopanov
Killing Commendatore by Haruki Murakami

adventurous challenging mysterious relaxing slow-paced

• Plot- or character-driven? A mix
• Strong character development? Yes
• Loveable characters? Yes
• Diverse cast of characters? Yes
• Flaws of characters a main focus? Yes

4.25

Много атмосферна, потапяща и пристрастяваща книга за мен беше „Убийството на Командора“. Откъм сюжет бих я определил като преобладаващо спокойна, изпъстрена с тайнственост и загадъчни мистерии – характерни за японците. За толкова дълга книга категорично на места имаше спадове в развитието, имаше напомняния и за неща от предишни книги на Харуки Мураками. Той често гравитира около 1-2-3 ядра в книгите си – музика и изкуство; чудати персонажи, на които се случват редица странни неща; липса на ясни и категорични отговори на финала и котки (макар че сега акцентът пада повече върху едно бухалче). Всичко това присъства и тук в „Убийството на Командора“.

Ако вече са прочетени 4-5 негови книги, то едва ли ще се открие нещо особено новаторско в „Убийството на Командора“, но въпреки това на мен ми беше доста завладяваща и приятна. А и събитията около звънчето си бяха доста голяма загадка за мен – особено в началото. Вероятно ми допадат точно такъв спокоен тип книги с художници (сещам се за миналогодишната ми „Дума Ки“ на Стивън Кинг, която също харесах силно – поради преобладаващо сходни моменти).

Fan art & painting ➡






[Kobayashi Eitaku]

4.25 ⭐