Scan barcode
A review by temichka123
Отвъд зимата by Isabel Allende, Маня Костова, Исабел Алиенде
5.0
"Отвъд зимата" - за спояващата сила на любовта, която държи света в равновесие
„Насред зимата разбрах най-сетне, че има в мен непобедимо лято.“
„Отвъд зимата“ беше първата ми среща с Исабел Алиенде. Среща, която никога няма да забравя; среща, която ме остави безмълвна и ми показа света с неговите красиви и грозни елементи, среща, в основата на която е любовта и приятелството. Среща, благодарение на която намерих нови приятели в лицето на Лусия, Ричард и Евелин. Приятели, чиято съдба няма как да подмина.
Винаги съм искала да се докосна до творчеството на Исабел Алиенде, просто до сега не бях намерила правилната книга, но след „Отвъд зимата“ мога спокойно да кажа, че вече я намерих.
Съвсем спонтанно реших да взема книгата, заинтригува ме сюжетът и съдбата на главните герои. Човешкото в този рома извира от всяка страница. Любовта, макар и дремеща в началото, след това ни връхлита с цялата си сила и няма как да ѝ избягаме. Помита ни като бурята, която сплотява главните герои и ни отнася в красивия свят на прошката, на опрощението, на любовта и на бъдещето.
„Всяко днешно нещастие се превръща в минала история утре.“
„Отвъд зимата“ е великолепно написан многопластов роман, в който главните герои ни пренасят в Бруклин в сърцето на страховита снежна буря, която преплита три съдби в необикновено приключение. Благодарение на него героите успяват да излекуват дълбоки рани от преживени болки, да се отърсят от смазващия товар на страшни спомени и пречистени да продължат с надежда напред.
Исабел Алиенде заплита интригуваща криминална драма, проследявайки живота на своите персонажи с присъщата си човечност и проникновение и поднася вълнуващ разказ за многоликия съвременен свят. Този разказ е напрегнат, белязан с мъка, терзания, потресаваща бедност, насилие и престъпност, но в него все пак си проправят път добротата и любовта, защото
"не земното притегляне, а спояващата сила на любовта държи света в равновесие"
По своему прекрасен и човешки, по своему дълбок и интригуващ, „Отвъд зимата“ е роман, след който човек се променя. Започва да си задава въпроси и да осъзнава, че отговорите, които е мислел за верни, всъщност не са такива; че всичко, което е мислел, че знае за света и хората в него, се е променило.
Нещата, научени от книгата, ще помня дълго време. И преди да се докосна до света и съдбата на героите не съм си давала сметка, че това което те са изживели, всъщност може да се случи на всеки и най-вероятно се е случвало и ще се случва... някъде там - далеч...
„Нуждаещият не бива да се пита кой е, нито от къде идва, Ричард. Всички сме равни в нещастието.“
Вихър от емоции - ето това е „Отвъд зимата“. Ще се радвате, ще плачете, ще мразите, ще обичате, ще се надявате, ще губите вяра, но карая все пак ще повярвате в любовта, в добротата и в човечнотта. Защото зимата винаги си отива и на нейно място идва лятото!
„Насред зимата разбрах най-сетне, че има в мен непобедимо лято.“
„Отвъд зимата“ беше първата ми среща с Исабел Алиенде. Среща, която никога няма да забравя; среща, която ме остави безмълвна и ми показа света с неговите красиви и грозни елементи, среща, в основата на която е любовта и приятелството. Среща, благодарение на която намерих нови приятели в лицето на Лусия, Ричард и Евелин. Приятели, чиято съдба няма как да подмина.
Винаги съм искала да се докосна до творчеството на Исабел Алиенде, просто до сега не бях намерила правилната книга, но след „Отвъд зимата“ мога спокойно да кажа, че вече я намерих.
Съвсем спонтанно реших да взема книгата, заинтригува ме сюжетът и съдбата на главните герои. Човешкото в този рома извира от всяка страница. Любовта, макар и дремеща в началото, след това ни връхлита с цялата си сила и няма как да ѝ избягаме. Помита ни като бурята, която сплотява главните герои и ни отнася в красивия свят на прошката, на опрощението, на любовта и на бъдещето.
„Всяко днешно нещастие се превръща в минала история утре.“
„Отвъд зимата“ е великолепно написан многопластов роман, в който главните герои ни пренасят в Бруклин в сърцето на страховита снежна буря, която преплита три съдби в необикновено приключение. Благодарение на него героите успяват да излекуват дълбоки рани от преживени болки, да се отърсят от смазващия товар на страшни спомени и пречистени да продължат с надежда напред.
Исабел Алиенде заплита интригуваща криминална драма, проследявайки живота на своите персонажи с присъщата си човечност и проникновение и поднася вълнуващ разказ за многоликия съвременен свят. Този разказ е напрегнат, белязан с мъка, терзания, потресаваща бедност, насилие и престъпност, но в него все пак си проправят път добротата и любовта, защото
"не земното притегляне, а спояващата сила на любовта държи света в равновесие"
По своему прекрасен и човешки, по своему дълбок и интригуващ, „Отвъд зимата“ е роман, след който човек се променя. Започва да си задава въпроси и да осъзнава, че отговорите, които е мислел за верни, всъщност не са такива; че всичко, което е мислел, че знае за света и хората в него, се е променило.
Нещата, научени от книгата, ще помня дълго време. И преди да се докосна до света и съдбата на героите не съм си давала сметка, че това което те са изживели, всъщност може да се случи на всеки и най-вероятно се е случвало и ще се случва... някъде там - далеч...
„Нуждаещият не бива да се пита кой е, нито от къде идва, Ричард. Всички сме равни в нещастието.“
Вихър от емоции - ето това е „Отвъд зимата“. Ще се радвате, ще плачете, ще мразите, ще обичате, ще се надявате, ще губите вяра, но карая все пак ще повярвате в любовта, в добротата и в човечнотта. Защото зимата винаги си отива и на нейно място идва лятото!