Scan barcode
A review by sve100
Как да говорим за книги, които не сме чели by Pierre Bayard
4.0
Понякога човек намира истински съкровища в купчините намалени книги.
Тази е една от тях.
Като изключим абсурдния брой правописни грешки (2-3 на някои страници), книгата е чудесна.
Като използва примери от различни произведения, авторът разглежда доста интересни въпроси свързани с (не)четенето.
Книгите са един доста абстрактен и мобилен виртуален обект и като такъв е доста трудно двама души да говорят за една и съща книга. Всяка книга е много по-малко обективна реалност, отколкото отражение на "вътрешната книга" на говорещия. Когато говорим за книги, ние често се опираме на фрагменти от тях, а не на фактически текстове, защото забравянето е част от процеса на четене.
В крайна сметка излиза, че говоренето за книги е говорене всъщност за самите нас.
За да преодолеем срама да говорим за книги, които не сме чели, се изисква само да осъзнаем, че стойността на книгите често се определя от статуса на коментиращия в някаква илюзорна йерархия и всички сме в позицията на не-читатели в по-голяма или по-малка степен.
Несъмнено най-привлекателната за мен теза от книгата е, че интензивното четене на стотици книги не те доближава до смисъла на литературата. Достатъчно е да си съставиш културна карта, след което дори шест минути отделени за да прегледаш една книга, ще бъдат достатъчни да говориш за нея, дори да не си я чел.
Тази е една от тях.
Като изключим абсурдния брой правописни грешки (2-3 на някои страници), книгата е чудесна.
Като използва примери от различни произведения, авторът разглежда доста интересни въпроси свързани с (не)четенето.
Книгите са един доста абстрактен и мобилен виртуален обект и като такъв е доста трудно двама души да говорят за една и съща книга. Всяка книга е много по-малко обективна реалност, отколкото отражение на "вътрешната книга" на говорещия. Когато говорим за книги, ние често се опираме на фрагменти от тях, а не на фактически текстове, защото забравянето е част от процеса на четене.
В крайна сметка излиза, че говоренето за книги е говорене всъщност за самите нас.
За да преодолеем срама да говорим за книги, които не сме чели, се изисква само да осъзнаем, че стойността на книгите често се определя от статуса на коментиращия в някаква илюзорна йерархия и всички сме в позицията на не-читатели в по-голяма или по-малка степен.
Несъмнено най-привлекателната за мен теза от книгата е, че интензивното четене на стотици книги не те доближава до смисъла на литературата. Достатъчно е да си съставиш културна карта, след което дори шест минути отделени за да прегледаш една книга, ще бъдат достатъчни да говориш за нея, дори да не си я чел.