A review by _ivi_
فيزياء الحزن by Georgi Gospodinov

2.0

Агх колко се надявах да се влюба в тази книга... На първо четене има всичко, което обичам: лирична проза, ненадежден разказвач, магически реализъм, липсващ линеен съжет, митология и много тъга. И може би в това и бе проблема. Опитва се да бъде всичко наведнъж. Възхваляват я като "енциклопедичен роман" и не мога да не се съглася с това. Но за мен има онзи привкус на старите енциклопедии които прелиствах като малка, пълни с толкова знание за различни неща, но в същото време толкова неизмеримо скучни да четеш. Може би романът щеше да проработи, ако го прелистваш от време на време, радваш се на някои красиви лирицисми и продължаваш с деня си. По същия начин както човек се радва на някое и друго изненадващо откритие за екзотична риба или за някое племе в Амазония из старите енциклопедии. В процеса на четене попадах на някои от най-красивите фрагменти в българската литература и мигновенно в следващия не можех да скрия отегчението си от произволните мисли на застаряващ мъж в нужда от слушатели.