Scan barcode
A review by lora1898
Пазители by Tsvetelina Vladimirova
2.0
1 1/2 звезди
Тези, които обичат книгата и не искат да се ядосват... по-добре да не четат :D
Ами.... Аз май съм единствената, която не я е харесала тази книга...ама изобщо. Но, след един неуспешен опит, си наложих да я прочета до края, защото вече си бях купила и третата книга и ще ми се наложи да мина и през нея.
Сега, първо да кажа, че въпреки всичко много се радвам, че тази поредица съществува и че българка се е постарала да напише книга, която спокойно може да се състезава с американските автори. И го казвам, въпреки че ми идеше да я подпаля поне 100 пъти, докато четох. Също така е невероятно колко детайли и описания са включени. По този начин почти нищо не ти остава на въображението, а една цялостна и завършена картина изниква в съзнанието ти. Да включиш толкова много детайли е изключително трудно и за това е половин звездата. Даже за стил, идея и опит спокойно бих дала 5 звезди без да мигна.
Ноо....
Ксения...
Когато чета винаги се опитвам да намеря нещо общо с главната героиня. Няма значение какво е, дали и тя има някой навик като мен, дали изглежда някак като мен, дали има мечти като мен или просто искам да съм нея, когато порасна. Абе някаква допирна точка. Нещо малко. Ню-ню. Да ме накара да се засмея или поне да се усмихна. С Ксения обаче имахме много трудно начало още от първата книга, но тук направо не можех да я гледам вече. Не намирам нищо общо с нея. Не и разбирам мисленето, разсъжденията, логиката, крясъците и всичките и истерии. Да, логично мога да разбера защо е така. Все пак това момиче изживява огромен стрес и на всеки би му захлопала дъската.... Обаче тя просто ме вбесяваше. Зряла?! Не. Твърдо не. Като и казваха, че била зряла ми идеше всичките да ги оплюя. Момичето има още много хляб да яде, докато стигне зрялост. Повечето от действията и приличаха сякаш 15 годишна тинейджърка се е развилняла. Вижте сега, няма нищо лошо една главна героиня да не е зряла в началото и докато прогресира книгата да видим как достига това. А според мен Ксения едвам, едвам е тръгнала по тоя път, така че зрялостта за която се говореше още от първата книга си е чист мираж. Да, смела е, но чак накрая на Пазители видях как мозъкът и започва да работи. Едвам.
Знам, че гневът, който тя изпитваше беше част това което е....обаче крясъците и ме влудяваха. Всички крещят в тази книга, братче! Защо?! Все скандали, все неразбории. За бога и аз обичам саркастични и уверени в себе си героини, но тези хич не ми бяха забавни, а вбесяващи. Почти нямаше един нормален разговор, който да включва нормален, не саркастичен, не заядлив тон. Изморих се психически, докато ги слушах как се чепкат в главата ми. Все едно аз съм се карал с някой. И какво постигнаха? Крещяха, крещяха и накрая пак нищо не направиха, докато не седнаха един два пъти да поговорят. Нали...като възрастни, зрели хора -_-
Малко спойлери:
Абе, каква е тая мода с тея любовни триъгълници?! В първата книга един, тука втори?! Аз, като един върл противник на такива истории едвам не хвърлих първата книга и тъкмо като се успокоих БАМ! ПАК! Сега очаквам трети в последната част. Казвам го за хора, които не обичат такива неща. Аз например ако знаех, никога нямаше да седна и да я чета тази трилогия. Да, не бяха някакви фрапиращи триъгълници, но все пак за мен са ненужни драми.
Игор сякаш ми беше най-нормалния от всичките там. Имаше глава на раменете и се опитваше да я използва до колкото госпожица Ксения му позволяваше. Имам предвид някой от изблиците и защо той все командвал или някаква такава простотия беше. Защо бил взимал решенията и и казвал какво да прави...Ами, не че нещо, но той е почти с 10 години по-голям от теб, има изключителен боен опита, познава страната в която си от има няма 3 месеца, познава и хора, които могат да ти помогнат, познава и света в които си от скоро ...Защо ли ти е да го слушаш и аз не знам?!
Последно и приключвам с мърморенето. Франко и неговите галени имена. 50 ли бяха? 100? 300? Почти всеки път наричаше Ксения по различен начин. Това само по себе си не е кой знае какъв дразнител, но за мен беше черешката на тортата.
Ясно е, че Ксения никога няма да ми е любимка, но все пак че завърша трилогията.... Надявам се....Някой ден....
Тези, които обичат книгата и не искат да се ядосват... по-добре да не четат :D
Ами.... Аз май съм единствената, която не я е харесала тази книга...ама изобщо. Но, след един неуспешен опит, си наложих да я прочета до края, защото вече си бях купила и третата книга и ще ми се наложи да мина и през нея.
Сега, първо да кажа, че въпреки всичко много се радвам, че тази поредица съществува и че българка се е постарала да напише книга, която спокойно може да се състезава с американските автори. И го казвам, въпреки че ми идеше да я подпаля поне 100 пъти, докато четох. Също така е невероятно колко детайли и описания са включени. По този начин почти нищо не ти остава на въображението, а една цялостна и завършена картина изниква в съзнанието ти. Да включиш толкова много детайли е изключително трудно и за това е половин звездата. Даже за стил, идея и опит спокойно бих дала 5 звезди без да мигна.
Ноо....
Ксения...
Когато чета винаги се опитвам да намеря нещо общо с главната героиня. Няма значение какво е, дали и тя има някой навик като мен, дали изглежда някак като мен, дали има мечти като мен или просто искам да съм нея, когато порасна. Абе някаква допирна точка. Нещо малко. Ню-ню. Да ме накара да се засмея или поне да се усмихна. С Ксения обаче имахме много трудно начало още от първата книга, но тук направо не можех да я гледам вече. Не намирам нищо общо с нея. Не и разбирам мисленето, разсъжденията, логиката, крясъците и всичките и истерии. Да, логично мога да разбера защо е така. Все пак това момиче изживява огромен стрес и на всеки би му захлопала дъската.... Обаче тя просто ме вбесяваше. Зряла?! Не. Твърдо не. Като и казваха, че била зряла ми идеше всичките да ги оплюя. Момичето има още много хляб да яде, докато стигне зрялост. Повечето от действията и приличаха сякаш 15 годишна тинейджърка се е развилняла. Вижте сега, няма нищо лошо една главна героиня да не е зряла в началото и докато прогресира книгата да видим как достига това. А според мен Ксения едвам, едвам е тръгнала по тоя път, така че зрялостта за която се говореше още от първата книга си е чист мираж. Да, смела е, но чак накрая на Пазители видях как мозъкът и започва да работи. Едвам.
Знам, че гневът, който тя изпитваше беше част това което е....обаче крясъците и ме влудяваха. Всички крещят в тази книга, братче! Защо?! Все скандали, все неразбории. За бога и аз обичам саркастични и уверени в себе си героини, но тези хич не ми бяха забавни, а вбесяващи. Почти нямаше един нормален разговор, който да включва нормален, не саркастичен, не заядлив тон. Изморих се психически, докато ги слушах как се чепкат в главата ми. Все едно аз съм се карал с някой. И какво постигнаха? Крещяха, крещяха и накрая пак нищо не направиха, докато не седнаха един два пъти да поговорят. Нали...като възрастни, зрели хора -_-
Малко спойлери:
Абе, каква е тая мода с тея любовни триъгълници?! В първата книга един, тука втори?! Аз, като един върл противник на такива истории едвам не хвърлих първата книга и тъкмо като се успокоих БАМ! ПАК! Сега очаквам трети в последната част. Казвам го за хора, които не обичат такива неща. Аз например ако знаех, никога нямаше да седна и да я чета тази трилогия. Да, не бяха някакви фрапиращи триъгълници, но все пак за мен са ненужни драми.
Игор сякаш ми беше най-нормалния от всичките там. Имаше глава на раменете и се опитваше да я използва до колкото госпожица Ксения му позволяваше. Имам предвид някой от изблиците и защо той все командвал или някаква такава простотия беше. Защо бил взимал решенията и и казвал какво да прави...Ами, не че нещо, но той е почти с 10 години по-голям от теб, има изключителен боен опита, познава страната в която си от има няма 3 месеца, познава и хора, които могат да ти помогнат, познава и света в които си от скоро ...Защо ли ти е да го слушаш и аз не знам?!
Последно и приключвам с мърморенето. Франко и неговите галени имена. 50 ли бяха? 100? 300? Почти всеки път наричаше Ксения по различен начин. Това само по себе си не е кой знае какъв дразнител, но за мен беше черешката на тортата.
Ясно е, че Ксения никога няма да ми е любимка, но все пак че завърша трилогията.... Надявам се....Някой ден....