A review by misheto_pet96
Времеубежище by Georgi Gospodinov, Георги Господинов
reflective
sad
tense
medium-paced
- Plot- or character-driven? Plot
- Strong character development? No
- Loveable characters? Yes
- Diverse cast of characters? N/A
- Flaws of characters a main focus? No
5.0
В началото на годината знаех, че искам да прочета тази книга, но не исках да се запозная с литературата на Господинов с новия му популярен роман. За това реших да прочета първо "Физика на тъгата". Това може би беше грешка, защото, да, харесах книгата, но беше странна и ако не бях твърдо решена да прочета и "Времеубежище" сигурно нямаше да си я взема. Следователно нямах огромни очаквания от книгата. За финал и приятелите ми не бяха останали изключително впечатлени от "Времеубежище" и вече бях притеснена, че и на мен няма да ми хареса.
Точно обратното, това беше най-добрата и интересната книга, която прочетох тази година. Концепта беше наистина интересен. Хареса ми, че започне във Виена. Трета и четвърта част са ми любимите. И за първи път в живота си исках да пиша и да подчертавам в книгата си. Исках да дискутирам книгата дори с хора, които още не са я прочели, защото дава толкова много храна за размисъл. Ако можех щях да дам повече от пет звезди. Наистина заслужена е и наградата, която спечели през май, и успеха.
Такива романи ме карат да се гордея, че съм българка.
Точно обратното, това беше най-добрата и интересната книга, която прочетох тази година. Концепта беше наистина интересен. Хареса ми, че започне във Виена. Трета и четвърта част са ми любимите. И за първи път в живота си исках да пиша и да подчертавам в книгата си. Исках да дискутирам книгата дори с хора, които още не са я прочели, защото дава толкова много храна за размисъл. Ако можех щях да дам повече от пет звезди. Наистина заслужена е и наградата, която спечели през май, и успеха.
Такива романи ме карат да се гордея, че съм българка.