Scan barcode
A review by longanlon
Магията на подреждането by Marie Kondo
5.0
Цяла книга за подреждане. Звучи абсурно нали? Не точно. Като гледам какво огромно количество излишни боклуци хората пазят в къщите си само защото не им стиска да ги изхвърлят, въпреки, че събират прах с години, има голяма нужда от такава книга.
Имам приятел, който в гардероба си държи над 50 ризи, носи сигурно десетина, другите не ги е обличал от години, половината не му стават вече - но така си стоят и няма място за нищо в гардероба.
Един от бичовете на съвременния начин на живот е именно трупането на предмети и дрехи, които всъщност не ползваме, но някак ни е съвестно да хвърлим или мислим, че "може да потрябват". Постепенно домовете ни се превръшат в складове за стари боклуци, на които не можем да намерим място.
Авторката е японка, която е посветила живота си на изкуството на подреждането и професионално се занимава с даване на уроци по подреждане (което е особено важно за малките японски жилища). Мари Кондо безспорно попада някъде в лекия спектър на аутизма и/или обсесивно-компулсивните разстройства, но както се казва, не е важно дали котката е черна или бяла, а дали лови мишки. И когато става дума за подреждане и чистене, трудно ще намерите някой по-добър от тоя тип хора.
КонМари системата, която тя е измислила и представя в първата си книга наистина отваря очите и може да ви помогне да сложите дома си в ред и да ви мотивира да се отървете от много излишни вещи, които го задръстват, въпреки склонността на мацката да гушка сгънатите си пуловери и да обяснява удоволствието, което я пронизвало докато си подрежда чорапите.
Отделно, трябва да се отбележи, че настояването на Мари Кондо да говорим на дома и дрехите си, да им благодарим и т.н. не са откачени измислици, а проста форма на самомотивация и дори когнитивна поведенческа терапия. Когато преди да изнесете презентация гледате огледалото и се надъхвате със "Знам, че можеш!", всъщност не говорите на огледалото, а на себе си, нали? Същото е и с вещите - много хора са толкова емоционално привързани към вещите си, че имат нужда от такова надъхване, за да се разделят с тях.
Имам приятел, който в гардероба си държи над 50 ризи, носи сигурно десетина, другите не ги е обличал от години, половината не му стават вече - но така си стоят и няма място за нищо в гардероба.
Един от бичовете на съвременния начин на живот е именно трупането на предмети и дрехи, които всъщност не ползваме, но някак ни е съвестно да хвърлим или мислим, че "може да потрябват". Постепенно домовете ни се превръшат в складове за стари боклуци, на които не можем да намерим място.
Авторката е японка, която е посветила живота си на изкуството на подреждането и професионално се занимава с даване на уроци по подреждане (което е особено важно за малките японски жилища). Мари Кондо безспорно попада някъде в лекия спектър на аутизма и/или обсесивно-компулсивните разстройства, но както се казва, не е важно дали котката е черна или бяла, а дали лови мишки. И когато става дума за подреждане и чистене, трудно ще намерите някой по-добър от тоя тип хора.
КонМари системата, която тя е измислила и представя в първата си книга наистина отваря очите и може да ви помогне да сложите дома си в ред и да ви мотивира да се отървете от много излишни вещи, които го задръстват, въпреки склонността на мацката да гушка сгънатите си пуловери и да обяснява удоволствието, което я пронизвало докато си подрежда чорапите.
Отделно, трябва да се отбележи, че настояването на Мари Кондо да говорим на дома и дрехите си, да им благодарим и т.н. не са откачени измислици, а проста форма на самомотивация и дори когнитивна поведенческа терапия. Когато преди да изнесете презентация гледате огледалото и се надъхвате със "Знам, че можеш!", всъщност не говорите на огледалото, а на себе си, нали? Същото е и с вещите - много хора са толкова емоционално привързани към вещите си, че имат нужда от такова надъхване, за да се разделят с тях.