Scan barcode
A review by longanlon
Алена кралица by Виктория Айвярд, Victoria Aveyard, Деница Райкова
2.0
Чудя се и аз защо ги чета тия романчета, предназначени за тийнейджърки. Някакъв особен вид мазохизъм, с който се опитвам да предвидя как всеки от тях е същия като останалите и колко повече и по-клиширани клишета от жанра, както и от любовните романи, който му е сходен, може да набута авторката на фона на колкото се може по-малко действие, дълбочина на героите и като цяло смисъл?
Удиви ме колко омраза има в тая книга и в подобните на нея - героинята винаги е мразена от почти всички и силно мрази почти всички - това се повтаря почти на всяка страница като мантра. Винаги в тия романчета има някаква класа или каста по-висши, по-богати хора, която героинята, която естествено е от бедните, мрази с изгаряща ярост, всички те (богатите) са стереотипизирани до болка, кухи образи без каквато и да е индивидуалност или авторова мисъл зад тях, картонени кукли, предназначени за обект на омразата.
Разбира се, има го високият и загадъчен непознат, който героинята не знае дали харесва, но тръпне по него от първия път, който го види и отношенията им се развиват бавно и нескопосано, каквато е и тя самата. Казах ли, че всички жени около нея я мразят, а всички мъже хем я мразят, хем искат да я ебат? А, казах, добре.
Ами друго няма. Конкретния свят, на който се развива действието в конкретната книга е излишно да обяснявам, той няма почти никакво значение - той служи само като блед фон за гореописаните клишета, които всъщност съставляват книгата.
Удиви ме колко омраза има в тая книга и в подобните на нея - героинята винаги е мразена от почти всички и силно мрази почти всички - това се повтаря почти на всяка страница като мантра. Винаги в тия романчета има някаква класа или каста по-висши, по-богати хора, която героинята, която естествено е от бедните, мрази с изгаряща ярост, всички те (богатите) са стереотипизирани до болка, кухи образи без каквато и да е индивидуалност или авторова мисъл зад тях, картонени кукли, предназначени за обект на омразата.
Разбира се, има го високият и загадъчен непознат, който героинята не знае дали харесва, но тръпне по него от първия път, който го види и отношенията им се развиват бавно и нескопосано, каквато е и тя самата. Казах ли, че всички жени около нея я мразят, а всички мъже хем я мразят, хем искат да я ебат? А, казах, добре.
Ами друго няма. Конкретния свят, на който се развива действието в конкретната книга е излишно да обяснявам, той няма почти никакво значение - той служи само като блед фон за гореописаните клишета, които всъщност съставляват книгата.