Scan barcode
A review by catwolfswritings
Тишина by Rosamund Lupton, Розамънд Лъптън
1.0
„Тишина“ е първата книга на Розамънд Лъптън, която прочитам. През годините съм попадала на „Сестра“ и на „После“, които са привличали вниманието ми, но така и не стигнах до тях. Затова, щом излезе „Тишина“, възможно най-бързо я разгърнах. Признавам, влияние оказа и прекрасната корица, която нашепва тих ужас и безмерна тишина.
Ясмин пристига на летището във Феърбанкс, Аляска, с дъщеря си Руби, за да се срещнат с Мат – съпругът и баща, който снима научнопопулярни филми в Аляска. Само че не той ги посреща на летището, а полицай, който им съобщава безмерно лоша новина – селището, в което е живеел Мат, е било запалено и няма оцелели. Трудно е дори да се идентифицират телата, но мъртвите са 24-ма при 23-ма регистрирани местни жители и освен това е намерена брачната халка на Мат с неговите инициали. Проведено е разследване, но не е открито нищо повече. Всички доказателства сочат, че Мат е мъртъв.
В този момент взаимоотношенията ни с тази книга започнаха рязко да се влошават. Ясмин, въпреки това, е убедена, че Мат е жив, той не би могъл да е мъртъв, защото…. тя го обича. Друго доказателство няма, но той трябва да е жив, защото тя го обича. И защото Мат има специална връзка с глухонямата им дъщеря Руби и тя би била изгубена без баща си. Това, изглежда, е напълно достатъчно за Ясмин да тръгне с дъщеря си (тъй като е глухоняма няма как да я остави с напълно непознати, защото това ще я ужаси) на север, в опит да стигне до въпросното селище и сама да потърси съпруга си. През зимата. При положение, че полицията не е открила нищо. Повтарям, няма доказателства. В друг случай това може би било много романтично – жената, която се противопоставя на всичко, за да открие съпруга си, защото вярва в него. Но не и в този случай.
Ясмин първо наема шофьор на камион, който да я закара. Само че шофьорът претърпява инцидент и това означава, че пътуването им няма да се осъществи. Майката обаче и в този момент не се отказва – тя на практика открадва камиона на шофьора, докато той е в тежко положение и въпреки, че няма шофьорска книжка за такова превозно средство и на практика за пръв път вижда дори такъв тип камион, тя потегля с дъщеря си на север, въпреки предупрежденията за прииждаща буря, без достатъчно провизии и напълно неподготвена за съществуването в Аляска, като изключим дрехите.
Оттук натам, каквото и да се случи в историята и дори на моменти да беше добре изградена, цялото нещо за мен беше пълен абсурд и безумие. Майката подлага на огромна опасност себе си и най-вече десетгодишната си дъщеря, за да открие съпруг, за когото се смята, че е мъртъв, понеже дъщеря и нямало да може да понесе смъртта на баща си. Като убие и дъщеря си с това самоубийствено пътуване сякаш много ще оправи положението. За щастие това не се случва. Не искам да изреждам всички неща, които ме подразниха, защото това на практика означава да разкрия почти цялата история. Но и не мисля, че е необходимо.
Не можах да оценя „Тишина“ на Розамънд Лъптън. Имаше твърде много безумни неща, които дотолкова ме дразнеха с липсата на логика в тях, че не можах да се насладя на нищо друго. Въпреки че авторката се е постарала невероятно с проучвания за Аляска, за живота там, за условията, за устройствата, които се използват и всякакви други малки детайли, цялостната интрига е просто абсурдна.
Ясмин пристига на летището във Феърбанкс, Аляска, с дъщеря си Руби, за да се срещнат с Мат – съпругът и баща, който снима научнопопулярни филми в Аляска. Само че не той ги посреща на летището, а полицай, който им съобщава безмерно лоша новина – селището, в което е живеел Мат, е било запалено и няма оцелели. Трудно е дори да се идентифицират телата, но мъртвите са 24-ма при 23-ма регистрирани местни жители и освен това е намерена брачната халка на Мат с неговите инициали. Проведено е разследване, но не е открито нищо повече. Всички доказателства сочат, че Мат е мъртъв.
В този момент взаимоотношенията ни с тази книга започнаха рязко да се влошават. Ясмин, въпреки това, е убедена, че Мат е жив, той не би могъл да е мъртъв, защото…. тя го обича. Друго доказателство няма, но той трябва да е жив, защото тя го обича. И защото Мат има специална връзка с глухонямата им дъщеря Руби и тя би била изгубена без баща си. Това, изглежда, е напълно достатъчно за Ясмин да тръгне с дъщеря си (тъй като е глухоняма няма как да я остави с напълно непознати, защото това ще я ужаси) на север, в опит да стигне до въпросното селище и сама да потърси съпруга си. През зимата. При положение, че полицията не е открила нищо. Повтарям, няма доказателства. В друг случай това може би било много романтично – жената, която се противопоставя на всичко, за да открие съпруга си, защото вярва в него. Но не и в този случай.
Ясмин първо наема шофьор на камион, който да я закара. Само че шофьорът претърпява инцидент и това означава, че пътуването им няма да се осъществи. Майката обаче и в този момент не се отказва – тя на практика открадва камиона на шофьора, докато той е в тежко положение и въпреки, че няма шофьорска книжка за такова превозно средство и на практика за пръв път вижда дори такъв тип камион, тя потегля с дъщеря си на север, въпреки предупрежденията за прииждаща буря, без достатъчно провизии и напълно неподготвена за съществуването в Аляска, като изключим дрехите.
Оттук натам, каквото и да се случи в историята и дори на моменти да беше добре изградена, цялото нещо за мен беше пълен абсурд и безумие. Майката подлага на огромна опасност себе си и най-вече десетгодишната си дъщеря, за да открие съпруг, за когото се смята, че е мъртъв, понеже дъщеря и нямало да може да понесе смъртта на баща си. Като убие и дъщеря си с това самоубийствено пътуване сякаш много ще оправи положението. За щастие това не се случва. Не искам да изреждам всички неща, които ме подразниха, защото това на практика означава да разкрия почти цялата история. Но и не мисля, че е необходимо.
Не можах да оценя „Тишина“ на Розамънд Лъптън. Имаше твърде много безумни неща, които дотолкова ме дразнеха с липсата на логика в тях, че не можах да се насладя на нищо друго. Въпреки че авторката се е постарала невероятно с проучвания за Аляска, за живота там, за условията, за устройствата, които се използват и всякакви други малки детайли, цялостната интрига е просто абсурдна.