Scan barcode
steph_pro's review against another edition
3.0
I wonder if there is a”lost in translation” aspect to this. I find the premise interesting and some what inspiring, but I will adapt it to what I think will work best.
I felt the author was very judgmental at times (thoughts on people who wear “loungewear” all the time). I also didn’t need to read about how neurotic she was as a child.
I felt the author was very judgmental at times (thoughts on people who wear “loungewear” all the time). I also didn’t need to read about how neurotic she was as a child.
longanlon's review against another edition
5.0
Цяла книга за подреждане. Звучи абсурно нали? Не точно. Като гледам какво огромно количество излишни боклуци хората пазят в къщите си само защото не им стиска да ги изхвърлят, въпреки, че събират прах с години, има голяма нужда от такава книга.
Имам приятел, който в гардероба си държи над 50 ризи, носи сигурно десетина, другите не ги е обличал от години, половината не му стават вече - но така си стоят и няма място за нищо в гардероба.
Един от бичовете на съвременния начин на живот е именно трупането на предмети и дрехи, които всъщност не ползваме, но някак ни е съвестно да хвърлим или мислим, че "може да потрябват". Постепенно домовете ни се превръшат в складове за стари боклуци, на които не можем да намерим място.
Авторката е японка, която е посветила живота си на изкуството на подреждането и професионално се занимава с даване на уроци по подреждане (което е особено важно за малките японски жилища). Мари Кондо безспорно попада някъде в лекия спектър на аутизма и/или обсесивно-компулсивните разстройства, но както се казва, не е важно дали котката е черна или бяла, а дали лови мишки. И когато става дума за подреждане и чистене, трудно ще намерите някой по-добър от тоя тип хора.
КонМари системата, която тя е измислила и представя в първата си книга наистина отваря очите и може да ви помогне да сложите дома си в ред и да ви мотивира да се отървете от много излишни вещи, които го задръстват, въпреки склонността на мацката да гушка сгънатите си пуловери и да обяснява удоволствието, което я пронизвало докато си подрежда чорапите.
Отделно, трябва да се отбележи, че настояването на Мари Кондо да говорим на дома и дрехите си, да им благодарим и т.н. не са откачени измислици, а проста форма на самомотивация и дори когнитивна поведенческа терапия. Когато преди да изнесете презентация гледате огледалото и се надъхвате със "Знам, че можеш!", всъщност не говорите на огледалото, а на себе си, нали? Същото е и с вещите - много хора са толкова емоционално привързани към вещите си, че имат нужда от такова надъхване, за да се разделят с тях.
Имам приятел, който в гардероба си държи над 50 ризи, носи сигурно десетина, другите не ги е обличал от години, половината не му стават вече - но така си стоят и няма място за нищо в гардероба.
Един от бичовете на съвременния начин на живот е именно трупането на предмети и дрехи, които всъщност не ползваме, но някак ни е съвестно да хвърлим или мислим, че "може да потрябват". Постепенно домовете ни се превръшат в складове за стари боклуци, на които не можем да намерим място.
Авторката е японка, която е посветила живота си на изкуството на подреждането и професионално се занимава с даване на уроци по подреждане (което е особено важно за малките японски жилища). Мари Кондо безспорно попада някъде в лекия спектър на аутизма и/или обсесивно-компулсивните разстройства, но както се казва, не е важно дали котката е черна или бяла, а дали лови мишки. И когато става дума за подреждане и чистене, трудно ще намерите някой по-добър от тоя тип хора.
КонМари системата, която тя е измислила и представя в първата си книга наистина отваря очите и може да ви помогне да сложите дома си в ред и да ви мотивира да се отървете от много излишни вещи, които го задръстват, въпреки склонността на мацката да гушка сгънатите си пуловери и да обяснява удоволствието, което я пронизвало докато си подрежда чорапите.
Отделно, трябва да се отбележи, че настояването на Мари Кондо да говорим на дома и дрехите си, да им благодарим и т.н. не са откачени измислици, а проста форма на самомотивация и дори когнитивна поведенческа терапия. Когато преди да изнесете презентация гледате огледалото и се надъхвате със "Знам, че можеш!", всъщност не говорите на огледалото, а на себе си, нали? Същото е и с вещите - много хора са толкова емоционално привързани към вещите си, че имат нужда от такова надъхване, за да се разделят с тях.
longanlon's review against another edition
5.0
Имам приятел, който в гардероба си държи над 50 ризи, носи сигурно десетина, другите не ги е обличал от години, половината не му стават вече - но така си стоят и няма място за нищо в гардероба.
Цяла книга за подреждане. Звучи абсурно нали? Не точно. Като гледам какво огромно количество излишни боклуци хората пазят в къщите си само защото не им стиска да ги изхвърлят, въпреки, че събират прах с години, има голяма нужда от такава книга.
Един от бичовете на съвременния начин на живот е именно трупането на предмети и дрехи, които всъщност не ползваме, но някак ни е съвестно да хвърлим или мислим, че "може да потрябват". Постепенно домовете ни се превръшат в складове за стари боклуци, на които не можем да намерим място.
Авторката е японка, която е посветила живота си на изкуството на подреждането и професионално се занимава с даване на уроци по подреждане (което е особено важно за малките японски жилища). Мари Кондо безспорно попада някъде в лекия спектър на аутизма и/или обсесивно-компулсивните разстройства, но както се казва, не е важно дали котката е черна или бяла, а дали лови мишки. И когато става дума за подреждане и чистене, трудно ще намерите някой по-добър от тоя тип хора.
КонМари системата, която тя е измислила и представя в първата си книга наистина отваря очите и може да ви помогне да сложите дома си в ред и да ви мотивира да се отървете от много излишни вещи, които го задръстват, въпреки склонността на мацката да гушка сгънатите си пуловери и да обяснява удоволствието, което я пронизвало докато си подрежда чорапите.
Отделно, трябва да се отбележи, че настояването на Мари Кондо да говорим на дома и дрехите си, да им благодарим и т.н. не са откачени измислици, а проста форма на самомотивация и дори когнитивна поведенческа терапия. Когато преди да изнесете презентация гледате огледалото и се надъхвате със "Знам, че можеш!", всъщност не говорите на огледалото, а на себе си, нали? Същото е и с вещите - много хора са толкова емоционално привързани към вещите си, че имат нужда от такова надъхване, за да се разделят с тях.
Цяла книга за подреждане. Звучи абсурно нали? Не точно. Като гледам какво огромно количество излишни боклуци хората пазят в къщите си само защото не им стиска да ги изхвърлят, въпреки, че събират прах с години, има голяма нужда от такава книга.
Един от бичовете на съвременния начин на живот е именно трупането на предмети и дрехи, които всъщност не ползваме, но някак ни е съвестно да хвърлим или мислим, че "може да потрябват". Постепенно домовете ни се превръшат в складове за стари боклуци, на които не можем да намерим място.
Авторката е японка, която е посветила живота си на изкуството на подреждането и професионално се занимава с даване на уроци по подреждане (което е особено важно за малките японски жилища). Мари Кондо безспорно попада някъде в лекия спектър на аутизма и/или обсесивно-компулсивните разстройства, но както се казва, не е важно дали котката е черна или бяла, а дали лови мишки. И когато става дума за подреждане и чистене, трудно ще намерите някой по-добър от тоя тип хора.
КонМари системата, която тя е измислила и представя в първата си книга наистина отваря очите и може да ви помогне да сложите дома си в ред и да ви мотивира да се отървете от много излишни вещи, които го задръстват, въпреки склонността на мацката да гушка сгънатите си пуловери и да обяснява удоволствието, което я пронизвало докато си подрежда чорапите.
Отделно, трябва да се отбележи, че настояването на Мари Кондо да говорим на дома и дрехите си, да им благодарим и т.н. не са откачени измислици, а проста форма на самомотивация и дори когнитивна поведенческа терапия. Когато преди да изнесете презентация гледате огледалото и се надъхвате със "Знам, че можеш!", всъщност не говорите на огледалото, а на себе си, нали? Същото е и с вещите - много хора са толкова емоционално привързани към вещите си, че имат нужда от такова надъхване, за да се разделят с тях.
onlyzuul's review against another edition
5.0
While some aspects Kondo suggests are hard for me to believe I would ever use, on the whole i found the book very insightful about what I own, and if those items end up owning me. I found that her assertion that items can feel and have purpose and energy to be one of the reasons why I held on to some things for so long, I didnt want to hurt them. But understanding that they may have already fulfilled their purpose with me and would be happy to move on and help others really helped me move past some things and forward to a more peaceful place.
Gifts are about the person giving you them, and less about the thing. And the love and energy you release into the world will always find its way back to you, in another items perhaps, or book, or emotion later on.
There are of course things I am not yet ready to part with, and I think thats ok. But after reading this I feel like I am going in the right direction of letting go of things that don't make me truly happy and only prove to take up space.
I wasn't crazy about her always insisting on "throwing things away" or all the bags of "garbage" however, and took this as a way to insert my own approach of donating wherever possible, selling if applicable, and trashing only if necessary. Heck even old socks can be donated to shelters.
On the whole I really enjoyed this book, and will probably re-read when I have gone down the road and made my peace with other items I can not say goodbye to just yet.
Gifts are about the person giving you them, and less about the thing. And the love and energy you release into the world will always find its way back to you, in another items perhaps, or book, or emotion later on.
There are of course things I am not yet ready to part with, and I think thats ok. But after reading this I feel like I am going in the right direction of letting go of things that don't make me truly happy and only prove to take up space.
I wasn't crazy about her always insisting on "throwing things away" or all the bags of "garbage" however, and took this as a way to insert my own approach of donating wherever possible, selling if applicable, and trashing only if necessary. Heck even old socks can be donated to shelters.
On the whole I really enjoyed this book, and will probably re-read when I have gone down the road and made my peace with other items I can not say goodbye to just yet.
tiff_th's review against another edition
4.0
I read the first half of this book LAST YEAR so quickly and immediately did a number on my clothes that I was so proud of. Then I just stopped reading because I didn't think there was more to it after I read through the categories. I wasn't compelled to continue; I thought I got all I needed. Well, I'm glad I finally picked this back up and finished because the 2nd half had so many other great tips paired with positive stories. It gives the book much more depth Even if I don't end up tidying my entire house, I know there are a lot of great concepts and ways of thinking from this book that will stick with me.
abbyelizabeth's review against another edition
3.0
While I've never been one to shy away from cleaning out or tidying up, the concept of only keeping what sparks joy has been immensely helpful in sorting through my closet. So often I keep clothing out of an idea that I might wear it someday because it's still in good condition and still fits, but I never wear it. I'm hoping to attach this philosophy to cleaning out the rest of the house!
jes_s's review against another edition
3.0
Overall, I enjoyed the concepts Marie wrote about. I agree that we generally have too much stuff and it can add stress and take from our free time when we have to clean all of it, reorganize it, or otherwise deal with it. Marie talks about discarding what isn't needed, and treating the remaining items with appreciation for their service and caring for them properly. I think that strategy could go a long way in terms of helping us make better purchases, avoid needless purchases, and generally live happier with less.
While I appreciate the need to declutter (and have started doing so myself since I picked this book up), I had hoped Marie would address some environmentally friendly ways of handling the items to be discarded. I had several moments of cringing while reading about bags upon bags being set out for the landfill. Hopefully it is brought up with her clients that usable clothing and items could be donated, resold, or recycled, and that tossing them in the trash should be a last resort.
I found the second half of the book to be very repetitive, though I did like the information about Shintoism and charms to various deities that she advised on how to organize. It put her spiritual aspects of tidying into perspective for me. While reading other reviews, I think the spiritual and/or cultural differences between Marie and readers in the US or other parts of the world may have caused some discord, but as with any other self-help book you're free to take what is useful information to you and leave the rest behind.
While I appreciate the need to declutter (and have started doing so myself since I picked this book up), I had hoped Marie would address some environmentally friendly ways of handling the items to be discarded. I had several moments of cringing while reading about bags upon bags being set out for the landfill. Hopefully it is brought up with her clients that usable clothing and items could be donated, resold, or recycled, and that tossing them in the trash should be a last resort.
I found the second half of the book to be very repetitive, though I did like the information about Shintoism and charms to various deities that she advised on how to organize. It put her spiritual aspects of tidying into perspective for me. While reading other reviews, I think the spiritual and/or cultural differences between Marie and readers in the US or other parts of the world may have caused some discord, but as with any other self-help book you're free to take what is useful information to you and leave the rest behind.
lizzycatslibrary's review against another edition
5.0
Okay so I waffled between a 4 and a 5-star rating here. I gave it 5 stars just because even implementing a few of the ideas in here has made my new apartment feel better! Also many of the things that Marie says just click in my head and seem to make sense. I also think it was a combination of the perfect book at the perfect time. After moving (which naturally makes you want to get rid of EVERYTHING) and then living for a month in temporary housing with VERY little stuff... it made me realize just how much we really don't need. I really like this book. I really like the way Marie thinks. I will be implementing parts of her ideas into my home. She's a little spiritual with things but that is okay with me as the organizing tips she has given in this are not complicated and work. Also an easy read. Thanks to this book from now on the phrase "Does it bring you joy" will run through my head every time I am trying to decide if I want something or not.
cait_s's review against another edition
3.0
There's some stuff in this book you may not agree with, discussions on the feelings of items, and the proper way to respect them. But there's also some good ideas.
If at all possible, bring your certain type of items (clothes, documents, electronics, etc.) into one place. When you sort piecemeal, you may not realize just how many of a particular thing (black shirts, perhaps, or coats) you actually have. In some cases this is impractical, but as she recommends you sort your clothes into shirts, pants, etc., it may be doable.
The big thing which is something difficult to explain is the question you're meant to ask--does this bring you joy? This really only applies to things you don't *need.* Kitchen implements, socks, or tax documents don't likely bring you joy, but you do need to keep them. On the other hand, if you have three vegetable peelers, or maybe a blender you never use... or socks with holes in them... or piles of old magazines...
If an item doesn't serve a purpose, or bring you enjoyment when you use it, there's really no need to keep it. You'll be happier with these things gone from your closets, drawers, or floors, and with them gone, be easier able to find the things you do use.
Good advice overall, but with a lot of personal stories, and discussions that sometimes feels a bit judgemental about thanking and allowing your items to rest properly.
If at all possible, bring your certain type of items (clothes, documents, electronics, etc.) into one place. When you sort piecemeal, you may not realize just how many of a particular thing (black shirts, perhaps, or coats) you actually have. In some cases this is impractical, but as she recommends you sort your clothes into shirts, pants, etc., it may be doable.
The big thing which is something difficult to explain is the question you're meant to ask--does this bring you joy? This really only applies to things you don't *need.* Kitchen implements, socks, or tax documents don't likely bring you joy, but you do need to keep them. On the other hand, if you have three vegetable peelers, or maybe a blender you never use... or socks with holes in them... or piles of old magazines...
If an item doesn't serve a purpose, or bring you enjoyment when you use it, there's really no need to keep it. You'll be happier with these things gone from your closets, drawers, or floors, and with them gone, be easier able to find the things you do use.
Good advice overall, but with a lot of personal stories, and discussions that sometimes feels a bit judgemental about thanking and allowing your items to rest properly.
sandracohen's review against another edition
3.0
I now look at every item in my house or when shopping as to the joy factor.