Scan barcode
cdubbub's review against another edition
4.0
Atwood takes the dream of leaving your life behind and starting over new…and completely and beautifully obliterates it
lipar's review against another edition
5.0
Po nejistém začátku jsem se nakonec rychle nechal a vezl se.
anelia93's review against another edition
2.0
Много ми се иска да ви кажа, че съм харесала тази книга и още повече, че съм я разбрала. Обаче не мога. А пък съм взела още куп книги на Маргарет Атууд и така се надявах да я харесам.
Този път разказът ми беше скучен, монотонен, някак типично американски, не мога да го обясня, просто така го чувствах. Представях си, че ако беше филм, вероятно щеше да ми е приятно да го гледам, а рядко ми се случва да предпочитам филм пред книга. Добре, че по принцип Атууд е добра разказвачка, та не ми беше досадно да изчета преживелиците на Джоун Крофърд. Обаче не намерих нищо у тях за себе си.
Героинята ѝ ми се струва скучна, неволева, носеща се по течението. Единственото желание, което видях у нея беше това да се противопостави на майка си. Иначе се носеше по събитията, съгласявайки се охотно или неохотно с тях.
Джоун носи на гърба си травма от наднормено тегло, което успява да стопи единствено с помощта на леля си Лу, която, може да се каже, е най-приятният образ в целия роман. Майка ѝ, съучениците ѝ и въобще всички, с които има досег, сякаш се обръщат против нея и ѝ се подиграват, поради този факт. Но може би това е така само от нейната гледна точка. През моята призма - по-скоро е заради нейната липса на воля да им се противопостави истински.
Бих казала, че връзките ѝ с мъже ме депресират и че също като всичко останало в живота ѝ просто се случват някакси, без да ги иска.
Не успях да се свържа с героинята, да видя нещо от нея у себе си. Не можах да ѝ съчувствам. Не намирах смисъла и причината за действията ѝ. Може би това е една епоха, която е далечна от мен, а може би просто този разказ не е моята чаша чай.
Звездите, които давам, са заради таланта на Атууд да разказва истории.
Този път разказът ми беше скучен, монотонен, някак типично американски, не мога да го обясня, просто така го чувствах. Представях си, че ако беше филм, вероятно щеше да ми е приятно да го гледам, а рядко ми се случва да предпочитам филм пред книга. Добре, че по принцип Атууд е добра разказвачка, та не ми беше досадно да изчета преживелиците на Джоун Крофърд. Обаче не намерих нищо у тях за себе си.
Героинята ѝ ми се струва скучна, неволева, носеща се по течението. Единственото желание, което видях у нея беше това да се противопостави на майка си. Иначе се носеше по събитията, съгласявайки се охотно или неохотно с тях.
Джоун носи на гърба си травма от наднормено тегло, което успява да стопи единствено с помощта на леля си Лу, която, може да се каже, е най-приятният образ в целия роман. Майка ѝ, съучениците ѝ и въобще всички, с които има досег, сякаш се обръщат против нея и ѝ се подиграват, поради този факт. Но може би това е така само от нейната гледна точка. През моята призма - по-скоро е заради нейната липса на воля да им се противопостави истински.
Бих казала, че връзките ѝ с мъже ме депресират и че също като всичко останало в живота ѝ просто се случват някакси, без да ги иска.
Не успях да се свържа с героинята, да видя нещо от нея у себе си. Не можах да ѝ съчувствам. Не намирах смисъла и причината за действията ѝ. Може би това е една епоха, която е далечна от мен, а може би просто този разказ не е моята чаша чай.
Звездите, които давам, са заради таланта на Атууд да разказва истории.
wayka's review against another edition
4.0
Jako někdo, kdo také bojuje s obezitu, jsem neskutečně sympatizovala s hlavní postavou. Ovšem i bez toho je text skvělou sondou do toho, že nikdo nežijeme jen jeden život.
bookscrazyargentina's review against another edition
3.0
The first part is terrific and very promising : a woman afraid of being herself, first dominated by her mother, afterwards trying to be what her husband expects of her, plots her own death and hides away, to be herself, finally?. No, just to escape the consequences of her double life. I just expected the novel to be different, follow another path. But Atwood's narrative is always good
leighgoodmark's review against another edition
2.0
I was told this was a comic novel, but for me, it wasn’t funny-just tedious.
erikajoy's review against another edition
emotional
mysterious
reflective
sad
slow-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? It's complicated
- Loveable characters? It's complicated
- Diverse cast of characters? No
- Flaws of characters a main focus? Yes
4.0
raru's review against another edition
dark
funny
medium-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? No
- Loveable characters? It's complicated
- Diverse cast of characters? No
- Flaws of characters a main focus? Yes
champers4days's review against another edition
4.0
I'm still not sure whether or not I liked the ending - Lady Oracle has a very Atwood-esque, 'did that just happen?' finale - but I know I very much liked this book. For me, Lady Oracle examined the life of a woman who adopted a different persona for each of the central figures in her life: mother, boyfriend, husband, lover; and as the story progresses, the consequences of adopting these different personas are reaped.
kelly_jeanne's review against another edition
3.0
Not my favorite Atwood, but I liked it pretty well. It’s well-crafted and interesting, quirky and fun...but not as gripping as some others.