Scan barcode
rallyk's review
4.0
Реална оценка: 4.5
Здравейте книжни приятели!!! Спомняте си, че с първият BOPS за нас читателите, започна едно приключение в свят на вестители, пазители и кръвожадни. Райс и Алекс ни показаха романът на Цветелина Владимирова „Вестители“, книга първа от поредицата „Проклятието на Воронина“. Ще припомня, че имах някои забележки и резерви спрямо нея, макар доста да ми бе допаднал стилът на писане. За тези които са забравили ще напомня, че приключих ревюто си с определени очаквания към втората книга. Дали се оправдаха? Проявете малко търпение, след малко ще стигнем и до тази част от приключението…
Ревю: https://bloodyrosered.wordpress.com/2017/03/04/paziteli-proklqtieto-na-voronina-se-zavrushta/
Здравейте книжни приятели!!! Спомняте си, че с първият BOPS за нас читателите, започна едно приключение в свят на вестители, пазители и кръвожадни. Райс и Алекс ни показаха романът на Цветелина Владимирова „Вестители“, книга първа от поредицата „Проклятието на Воронина“. Ще припомня, че имах някои забележки и резерви спрямо нея, макар доста да ми бе допаднал стилът на писане. За тези които са забравили ще напомня, че приключих ревюто си с определени очаквания към втората книга. Дали се оправдаха? Проявете малко търпение, след малко ще стигнем и до тази част от приключението…
Ревю: https://bloodyrosered.wordpress.com/2017/03/04/paziteli-proklqtieto-na-voronina-se-zavrushta/
yoana_s's review
4.0
много ми харесва всичко в поредицата - стилът на писане, диалозите, динамиката, сюжетът. Наистина страхотна поредица на един чудесен български автор.
moni222's review
5.0
Книгата определено е по-добра от първата. Хареса ми как историята и самите герои се развиха. Всички нови герои бяха много добре изградени, а за краят да не говорим колко емоционален ми беше. На едната страница се смееш, на другата плачеш.... но това правят добрите книги.
*започва да чете Благословени веднага*
*започва да чете Благословени веднага*
krasimirkaraivanov's review
5.0
Така ... за мен вече авторката е Цветелина ВОРОНИНА!!! УоУ... Определено мога да кажа, че книгата е бая по-добра от първата. Изпълнена с много обрати, много любов, много драма и много смърт! Много ми харесва завръщането към българското! Разбирам всеки един детайл по корицата и по книгоразделителят който имам. Мога само да кажа едно голямо БРАВО на Цвети и чакам с нетърпение КНИГА ТРЕТА!
yuliatta's review
5.0
Цялото ревю в блога.
Струваха ли си двете години чакане на Пазители? Отговорът не е само едно да, а ХИЛЯДИ ПЪТИ ДА!
[...]
Обожавам стила на писане на Цветелина Владимирова, страхотен е! Най-големият плюс в него (за мен) е, че ме грабна от първото изречение на първата и втората книга и ме задържа до края. Както с Вестители, така и с Пазители аз бях напълно погълната от действията, героите, интригите, битките, от всичко! Само ако имах един-два напълно свободни дни бас ловя, че щях да се зомбирам и да не я пускам, докато не я изям с кориците! Знам, че звуча доста въодошевено, но съм много развълнувана (този край!) и наистина адски много харесвам стила. От доста време не се беше случвало книга да ме грабне по този начин, а Пазители просто успя с естествена лекота.
[...]
Пазители е една книга, която е невъзможно да ме разочарова. Толкова я заобичах, че ми отне доста дълго време да си събера мислите, за да напиша нещо. Много съм доволна и се надявам третата книга да излезе по-бързо. Краят беше вълнуващ, изпълнен с напрежение и накрая неочаквано решение и изненадващи способности. Горя от нетърпение да разбера какво се случва нататък и остава само да чакам.
Искам също така да отбележа, че Пазители е най-добре залепената българска книга, която някога съм чела. Гръбчето е много твърдо и здраво и няма как да се начупи, както на повечето книги. Страхотна е!
Струваха ли си двете години чакане на Пазители? Отговорът не е само едно да, а ХИЛЯДИ ПЪТИ ДА!
[...]
Обожавам стила на писане на Цветелина Владимирова, страхотен е! Най-големият плюс в него (за мен) е, че ме грабна от първото изречение на първата и втората книга и ме задържа до края. Както с Вестители, така и с Пазители аз бях напълно погълната от действията, героите, интригите, битките, от всичко! Само ако имах един-два напълно свободни дни бас ловя, че щях да се зомбирам и да не я пускам, докато не я изям с кориците! Знам, че звуча доста въодошевено, но съм много развълнувана (този край!) и наистина адски много харесвам стила. От доста време не се беше случвало книга да ме грабне по този начин, а Пазители просто успя с естествена лекота.
[...]
Пазители е една книга, която е невъзможно да ме разочарова. Толкова я заобичах, че ми отне доста дълго време да си събера мислите, за да напиша нещо. Много съм доволна и се надявам третата книга да излезе по-бързо. Краят беше вълнуващ, изпълнен с напрежение и накрая неочаквано решение и изненадващи способности. Горя от нетърпение да разбера какво се случва нататък и остава само да чакам.
Искам също така да отбележа, че Пазители е най-добре залепената българска книга, която някога съм чела. Гръбчето е много твърдо и здраво и няма как да се начупи, както на повечето книги. Страхотна е!
lora1898's review
2.0
1 1/2 звезди
Тези, които обичат книгата и не искат да се ядосват... по-добре да не четат :D
Ами.... Аз май съм единствената, която не я е харесала тази книга...ама изобщо. Но, след един неуспешен опит, си наложих да я прочета до края, защото вече си бях купила и третата книга и ще ми се наложи да мина и през нея.
Сега, първо да кажа, че въпреки всичко много се радвам, че тази поредица съществува и че българка се е постарала да напише книга, която спокойно може да се състезава с американските автори. И го казвам, въпреки че ми идеше да я подпаля поне 100 пъти, докато четох. Също така е невероятно колко детайли и описания са включени. По този начин почти нищо не ти остава на въображението, а една цялостна и завършена картина изниква в съзнанието ти. Да включиш толкова много детайли е изключително трудно и за това е половин звездата. Даже за стил, идея и опит спокойно бих дала 5 звезди без да мигна.
Ноо....
Ксения...
Когато чета винаги се опитвам да намеря нещо общо с главната героиня. Няма значение какво е, дали и тя има някой навик като мен, дали изглежда някак като мен, дали има мечти като мен или просто искам да съм нея, когато порасна. Абе някаква допирна точка. Нещо малко. Ню-ню. Да ме накара да се засмея или поне да се усмихна. С Ксения обаче имахме много трудно начало още от първата книга, но тук направо не можех да я гледам вече. Не намирам нищо общо с нея. Не и разбирам мисленето, разсъжденията, логиката, крясъците и всичките и истерии. Да, логично мога да разбера защо е така. Все пак това момиче изживява огромен стрес и на всеки би му захлопала дъската.... Обаче тя просто ме вбесяваше. Зряла?! Не. Твърдо не. Като и казваха, че била зряла ми идеше всичките да ги оплюя. Момичето има още много хляб да яде, докато стигне зрялост. Повечето от действията и приличаха сякаш 15 годишна тинейджърка се е развилняла. Вижте сега, няма нищо лошо една главна героиня да не е зряла в началото и докато прогресира книгата да видим как достига това. А според мен Ксения едвам, едвам е тръгнала по тоя път, така че зрялостта за която се говореше още от първата книга си е чист мираж. Да, смела е, но чак накрая на Пазители видях как мозъкът и започва да работи. Едвам.
Знам, че гневът, който тя изпитваше беше част това което е....обаче крясъците и ме влудяваха. Всички крещят в тази книга, братче! Защо?! Все скандали, все неразбории. За бога и аз обичам саркастични и уверени в себе си героини, но тези хич не ми бяха забавни, а вбесяващи. Почти нямаше един нормален разговор, който да включва нормален, не саркастичен, не заядлив тон. Изморих се психически, докато ги слушах как се чепкат в главата ми. Все едно аз съм се карал с някой. И какво постигнаха? Крещяха, крещяха и накрая пак нищо не направиха, докато не седнаха един два пъти да поговорят. Нали...като възрастни, зрели хора -_-
Малко спойлери:
Абе, каква е тая мода с тея любовни триъгълници?! В първата книга един, тука втори?! Аз, като един върл противник на такива истории едвам не хвърлих първата книга и тъкмо като се успокоих БАМ! ПАК! Сега очаквам трети в последната част. Казвам го за хора, които не обичат такива неща. Аз например ако знаех, никога нямаше да седна и да я чета тази трилогия. Да, не бяха някакви фрапиращи триъгълници, но все пак за мен са ненужни драми.
Игор сякаш ми беше най-нормалния от всичките там. Имаше глава на раменете и се опитваше да я използва до колкото госпожица Ксения му позволяваше. Имам предвид някой от изблиците и защо той все командвал или някаква такава простотия беше. Защо бил взимал решенията и и казвал какво да прави...Ами, не че нещо, но той е почти с 10 години по-голям от теб, има изключителен боен опита, познава страната в която си от има няма 3 месеца, познава и хора, които могат да ти помогнат, познава и света в които си от скоро ...Защо ли ти е да го слушаш и аз не знам?!
Последно и приключвам с мърморенето. Франко и неговите галени имена. 50 ли бяха? 100? 300? Почти всеки път наричаше Ксения по различен начин. Това само по себе си не е кой знае какъв дразнител, но за мен беше черешката на тортата.
Ясно е, че Ксения никога няма да ми е любимка, но все пак че завърша трилогията.... Надявам се....Някой ден....
Тези, които обичат книгата и не искат да се ядосват... по-добре да не четат :D
Ами.... Аз май съм единствената, която не я е харесала тази книга...ама изобщо. Но, след един неуспешен опит, си наложих да я прочета до края, защото вече си бях купила и третата книга и ще ми се наложи да мина и през нея.
Сега, първо да кажа, че въпреки всичко много се радвам, че тази поредица съществува и че българка се е постарала да напише книга, която спокойно може да се състезава с американските автори. И го казвам, въпреки че ми идеше да я подпаля поне 100 пъти, докато четох. Също така е невероятно колко детайли и описания са включени. По този начин почти нищо не ти остава на въображението, а една цялостна и завършена картина изниква в съзнанието ти. Да включиш толкова много детайли е изключително трудно и за това е половин звездата. Даже за стил, идея и опит спокойно бих дала 5 звезди без да мигна.
Ноо....
Ксения...
Когато чета винаги се опитвам да намеря нещо общо с главната героиня. Няма значение какво е, дали и тя има някой навик като мен, дали изглежда някак като мен, дали има мечти като мен или просто искам да съм нея, когато порасна. Абе някаква допирна точка. Нещо малко. Ню-ню. Да ме накара да се засмея или поне да се усмихна. С Ксения обаче имахме много трудно начало още от първата книга, но тук направо не можех да я гледам вече. Не намирам нищо общо с нея. Не и разбирам мисленето, разсъжденията, логиката, крясъците и всичките и истерии. Да, логично мога да разбера защо е така. Все пак това момиче изживява огромен стрес и на всеки би му захлопала дъската.... Обаче тя просто ме вбесяваше. Зряла?! Не. Твърдо не. Като и казваха, че била зряла ми идеше всичките да ги оплюя. Момичето има още много хляб да яде, докато стигне зрялост. Повечето от действията и приличаха сякаш 15 годишна тинейджърка се е развилняла. Вижте сега, няма нищо лошо една главна героиня да не е зряла в началото и докато прогресира книгата да видим как достига това. А според мен Ксения едвам, едвам е тръгнала по тоя път, така че зрялостта за която се говореше още от първата книга си е чист мираж. Да, смела е, но чак накрая на Пазители видях как мозъкът и започва да работи. Едвам.
Знам, че гневът, който тя изпитваше беше част това което е....обаче крясъците и ме влудяваха. Всички крещят в тази книга, братче! Защо?! Все скандали, все неразбории. За бога и аз обичам саркастични и уверени в себе си героини, но тези хич не ми бяха забавни, а вбесяващи. Почти нямаше един нормален разговор, който да включва нормален, не саркастичен, не заядлив тон. Изморих се психически, докато ги слушах как се чепкат в главата ми. Все едно аз съм се карал с някой. И какво постигнаха? Крещяха, крещяха и накрая пак нищо не направиха, докато не седнаха един два пъти да поговорят. Нали...като възрастни, зрели хора -_-
Малко спойлери:
Абе, каква е тая мода с тея любовни триъгълници?! В първата книга един, тука втори?! Аз, като един върл противник на такива истории едвам не хвърлих първата книга и тъкмо като се успокоих БАМ! ПАК! Сега очаквам трети в последната част. Казвам го за хора, които не обичат такива неща. Аз например ако знаех, никога нямаше да седна и да я чета тази трилогия. Да, не бяха някакви фрапиращи триъгълници, но все пак за мен са ненужни драми.
Игор сякаш ми беше най-нормалния от всичките там. Имаше глава на раменете и се опитваше да я използва до колкото госпожица Ксения му позволяваше. Имам предвид някой от изблиците и защо той все командвал или някаква такава простотия беше. Защо бил взимал решенията и и казвал какво да прави...Ами, не че нещо, но той е почти с 10 години по-голям от теб, има изключителен боен опита, познава страната в която си от има няма 3 месеца, познава и хора, които могат да ти помогнат, познава и света в които си от скоро ...Защо ли ти е да го слушаш и аз не знам?!
Последно и приключвам с мърморенето. Франко и неговите галени имена. 50 ли бяха? 100? 300? Почти всеки път наричаше Ксения по различен начин. Това само по себе си не е кой знае какъв дразнител, но за мен беше черешката на тортата.
Ясно е, че Ксения никога няма да ми е любимка, но все пак че завърша трилогията.... Надявам се....Някой ден....
aimica's review
5.0
Тежко е, когато нямаш време да отидеш да си вземеш третата книга, но не можеш да спреш да мислиш за нищо друго и каквото и да вземеш от непрочетените вкъщи книги не може да помогне в тази ситуация...
wise_clown3006's review
5.0
Тъкмо приключих книгата и съм във шок особено от посредното изречение в книгата.
More...