Scan barcode
jackiesspookyshelf's review against another edition
challenging
dark
emotional
hopeful
informative
mysterious
reflective
sad
tense
slow-paced
- Plot- or character-driven? A mix
- Strong character development? It's complicated
- Loveable characters? It's complicated
- Diverse cast of characters? Yes
- Flaws of characters a main focus? Yes
2.75
catwolfswritings's review against another edition
1.0
„Тишина“ е първата книга на Розамънд Лъптън, която прочитам. През годините съм попадала на „Сестра“ и на „После“, които са привличали вниманието ми, но така и не стигнах до тях. Затова, щом излезе „Тишина“, възможно най-бързо я разгърнах. Признавам, влияние оказа и прекрасната корица, която нашепва тих ужас и безмерна тишина.
Ясмин пристига на летището във Феърбанкс, Аляска, с дъщеря си Руби, за да се срещнат с Мат – съпругът и баща, който снима научнопопулярни филми в Аляска. Само че не той ги посреща на летището, а полицай, който им съобщава безмерно лоша новина – селището, в което е живеел Мат, е било запалено и няма оцелели. Трудно е дори да се идентифицират телата, но мъртвите са 24-ма при 23-ма регистрирани местни жители и освен това е намерена брачната халка на Мат с неговите инициали. Проведено е разследване, но не е открито нищо повече. Всички доказателства сочат, че Мат е мъртъв.
В този момент взаимоотношенията ни с тази книга започнаха рязко да се влошават. Ясмин, въпреки това, е убедена, че Мат е жив, той не би могъл да е мъртъв, защото…. тя го обича. Друго доказателство няма, но той трябва да е жив, защото тя го обича. И защото Мат има специална връзка с глухонямата им дъщеря Руби и тя би била изгубена без баща си. Това, изглежда, е напълно достатъчно за Ясмин да тръгне с дъщеря си (тъй като е глухоняма няма как да я остави с напълно непознати, защото това ще я ужаси) на север, в опит да стигне до въпросното селище и сама да потърси съпруга си. През зимата. При положение, че полицията не е открила нищо. Повтарям, няма доказателства. В друг случай това може би било много романтично – жената, която се противопоставя на всичко, за да открие съпруга си, защото вярва в него. Но не и в този случай.
Ясмин първо наема шофьор на камион, който да я закара. Само че шофьорът претърпява инцидент и това означава, че пътуването им няма да се осъществи. Майката обаче и в този момент не се отказва – тя на практика открадва камиона на шофьора, докато той е в тежко положение и въпреки, че няма шофьорска книжка за такова превозно средство и на практика за пръв път вижда дори такъв тип камион, тя потегля с дъщеря си на север, въпреки предупрежденията за прииждаща буря, без достатъчно провизии и напълно неподготвена за съществуването в Аляска, като изключим дрехите.
Оттук натам, каквото и да се случи в историята и дори на моменти да беше добре изградена, цялото нещо за мен беше пълен абсурд и безумие. Майката подлага на огромна опасност себе си и най-вече десетгодишната си дъщеря, за да открие съпруг, за когото се смята, че е мъртъв, понеже дъщеря и нямало да може да понесе смъртта на баща си. Като убие и дъщеря си с това самоубийствено пътуване сякаш много ще оправи положението. За щастие това не се случва. Не искам да изреждам всички неща, които ме подразниха, защото това на практика означава да разкрия почти цялата история. Но и не мисля, че е необходимо.
Не можах да оценя „Тишина“ на Розамънд Лъптън. Имаше твърде много безумни неща, които дотолкова ме дразнеха с липсата на логика в тях, че не можах да се насладя на нищо друго. Въпреки че авторката се е постарала невероятно с проучвания за Аляска, за живота там, за условията, за устройствата, които се използват и всякакви други малки детайли, цялостната интрига е просто абсурдна.
Ясмин пристига на летището във Феърбанкс, Аляска, с дъщеря си Руби, за да се срещнат с Мат – съпругът и баща, който снима научнопопулярни филми в Аляска. Само че не той ги посреща на летището, а полицай, който им съобщава безмерно лоша новина – селището, в което е живеел Мат, е било запалено и няма оцелели. Трудно е дори да се идентифицират телата, но мъртвите са 24-ма при 23-ма регистрирани местни жители и освен това е намерена брачната халка на Мат с неговите инициали. Проведено е разследване, но не е открито нищо повече. Всички доказателства сочат, че Мат е мъртъв.
В този момент взаимоотношенията ни с тази книга започнаха рязко да се влошават. Ясмин, въпреки това, е убедена, че Мат е жив, той не би могъл да е мъртъв, защото…. тя го обича. Друго доказателство няма, но той трябва да е жив, защото тя го обича. И защото Мат има специална връзка с глухонямата им дъщеря Руби и тя би била изгубена без баща си. Това, изглежда, е напълно достатъчно за Ясмин да тръгне с дъщеря си (тъй като е глухоняма няма как да я остави с напълно непознати, защото това ще я ужаси) на север, в опит да стигне до въпросното селище и сама да потърси съпруга си. През зимата. При положение, че полицията не е открила нищо. Повтарям, няма доказателства. В друг случай това може би било много романтично – жената, която се противопоставя на всичко, за да открие съпруга си, защото вярва в него. Но не и в този случай.
Ясмин първо наема шофьор на камион, който да я закара. Само че шофьорът претърпява инцидент и това означава, че пътуването им няма да се осъществи. Майката обаче и в този момент не се отказва – тя на практика открадва камиона на шофьора, докато той е в тежко положение и въпреки, че няма шофьорска книжка за такова превозно средство и на практика за пръв път вижда дори такъв тип камион, тя потегля с дъщеря си на север, въпреки предупрежденията за прииждаща буря, без достатъчно провизии и напълно неподготвена за съществуването в Аляска, като изключим дрехите.
Оттук натам, каквото и да се случи в историята и дори на моменти да беше добре изградена, цялото нещо за мен беше пълен абсурд и безумие. Майката подлага на огромна опасност себе си и най-вече десетгодишната си дъщеря, за да открие съпруг, за когото се смята, че е мъртъв, понеже дъщеря и нямало да може да понесе смъртта на баща си. Като убие и дъщеря си с това самоубийствено пътуване сякаш много ще оправи положението. За щастие това не се случва. Не искам да изреждам всички неща, които ме подразниха, защото това на практика означава да разкрия почти цялата история. Но и не мисля, че е необходимо.
Не можах да оценя „Тишина“ на Розамънд Лъптън. Имаше твърде много безумни неща, които дотолкова ме дразнеха с липсата на логика в тях, че не можах да се насладя на нищо друго. Въпреки че авторката се е постарала невероятно с проучвания за Аляска, за живота там, за условията, за устройствата, които се използват и всякакви други малки детайли, цялостната интрига е просто абсурдна.
joshuawalkerauthor's review against another edition
5.0
I don't honestly have a memory of a book that's brought tears to my eyes. I've read some amazing things that pull on your heartstrings, but the climactic scene in this grabbed at me with all its might and left me a blubbering mess, which is weird because I'm not that sort of person.
But this story promotes the greatest of courage in its characters, and every move they make is driven by two things; love; and the need to have a voice. Ruby, the main character, although interestingly enough there are more parts of the story not told from her perspective; is completely deaf, and this adds another dimension to Lupton's otherwise fairly straightforward writing. But every now and then, the author manages to weave together words in the most beautiful of ways, that make you stop reading a fast-paced thriller, and take in something much more.
But this story promotes the greatest of courage in its characters, and every move they make is driven by two things; love; and the need to have a voice. Ruby, the main character, although interestingly enough there are more parts of the story not told from her perspective; is completely deaf, and this adds another dimension to Lupton's otherwise fairly straightforward writing. But every now and then, the author manages to weave together words in the most beautiful of ways, that make you stop reading a fast-paced thriller, and take in something much more.
antjerook's review against another edition
4.0
Well... I gave this book 4 stars, because I really, really liked reading it, I liked the characters, I liked the thrill, I liked the unusual environment and subject, I love the fact, that I learned some pretty interesting things, like I said, I really, really liked it....despite I find the whole story hugely unlikely and far fetched. But sometimes good books are like that :-) Read it and form your own opinion !
megancrusante's review against another edition
3.0
I did enjoy this very much, but can only recommend it to readers who are willing to suspend disbelief THE ENTIRE TIME. Every moment implausible.
iesq's review against another edition
3.0
Meh. The plot is a tad unbelievable, and it takes a long time before the story gets interesting. The long roadtrip was thrilling and the suspense of who their stalker was, nearly killed me. But then everything got revealed and i've never been more disappointed my life. Horrible ending to an okay book.
andintothetrees's review against another edition
2.0
I didn't enjoy this much at all - the plot was way too far-fetched, full of holes and ultimately relied on a massive coincidence. I didn't like most of the characters or the way the narrative constantly switched between them. I did like the Alaskan setting though, and the insight into Deaf culture.
jenjende's review against another edition
adventurous
mysterious
medium-paced
- Plot- or character-driven? A mix
- Strong character development? Yes
- Loveable characters? N/A
- Diverse cast of characters? Yes
3.0