Scan barcode
christinebeswick's review against another edition
3.0
Implausible but still exciting. A brilliant evocation of the stark beauty of the Alaskan wilderness in the darkness of winter. However, can you really imagine putting your beloved daughter at risk by taking her on an incredibly dangerous journey through northern Alaska in winter? Not likely! Plus, I hope somebody compensates Mr Azizi for the loss of his lorry!
joweston's review against another edition
3.0
Quite compelling in places, though overall I thought it was a bit samey and flat. Original idea and very well portrayed through the alternating views of the girl and the mother as narrators of their extraordinary journey. Implausible in places and the twist was somewhat foreseeable well ahead of the end. Not as good as either of her other two, both of which I loved.
holliflower's review against another edition
adventurous
dark
emotional
tense
medium-paced
- Plot- or character-driven? A mix
- Strong character development? Yes
- Loveable characters? Yes
- Diverse cast of characters? It's complicated
- Flaws of characters a main focus? No
4.5
I loved this story so much.
Only gripe was that the characters are British but so easily talking in terms of Fahrenheit and using American Sign Language?! I know they’re currently in the US but they’re only on holiday so that really wouldn’t be that easy. But if you can get past that it’s a great story.
Only gripe was that the characters are British but so easily talking in terms of Fahrenheit and using American Sign Language?! I know they’re currently in the US but they’re only on holiday so that really wouldn’t be that easy. But if you can get past that it’s a great story.
blogginboutbooks's review against another edition
4.0
Taut thrillers set in remote locations threatened by extreme weather are my jam, so I was all in for THE QUALITY OF SILENCE. The novel has a simple premise, but it's a compelling one that makes for a tense, exciting story. While the plot is pretty straightforward without any huge surprises, it definitely kept me turning pages. Still, this is more of a character-driven tale. Yasmin and Ruby are both likable because of their bravery, determination, and compassion. It's easy to root for their success, both in their search for Matt and in their mother/daughter relationship, as they progress on their wild journey across northern Alaska. I was so invested in their plight, in fact, that I read this book in a day, even staying up late to finish. It's the first one I've read by Lupton, but it won't be the last. As a matter of fact, I ordered THREE DAYS yesterday. I can't wait to dig into another nail biter from Lupton!
mikkelsonch's review against another edition
3.0
3.5. I didn't give up on this book and I like the descriptions of the snow and cold, but I couldn't suspend my disbelief enough to believe the premise. I hated the mother, but maybe I was supposed to. I can't imagine a mother doing what she did and it made me angry. Thinking about our reliance on fossil fuels is important and if this book helps people learn to hang up their laundry on a nice breezy day, then maybe this book is worth it.
stormiclouds's review against another edition
1.0
The quality of silence tells the highly improbable story of a young woman dragging her 10 year old deaf daughter across the frozen landscape of Northern Alaska hoping to prove that her husband is indeed alive. I first had a hard time believing the story as plausible, but it was made even more difficult to become invested in this story due to the rapid and unexpected jumps in perspective. I typically enjoy having a story told from multiple points of view, but this story switched too often and between too many characters. I think some people may enjoy this story, but it simply was not for me.
jackiesspookyshelf's review against another edition
challenging
dark
emotional
hopeful
informative
mysterious
reflective
sad
tense
slow-paced
- Plot- or character-driven? A mix
- Strong character development? It's complicated
- Loveable characters? It's complicated
- Diverse cast of characters? Yes
- Flaws of characters a main focus? Yes
2.75
catwolfswritings's review against another edition
1.0
„Тишина“ е първата книга на Розамънд Лъптън, която прочитам. През годините съм попадала на „Сестра“ и на „После“, които са привличали вниманието ми, но така и не стигнах до тях. Затова, щом излезе „Тишина“, възможно най-бързо я разгърнах. Признавам, влияние оказа и прекрасната корица, която нашепва тих ужас и безмерна тишина.
Ясмин пристига на летището във Феърбанкс, Аляска, с дъщеря си Руби, за да се срещнат с Мат – съпругът и баща, който снима научнопопулярни филми в Аляска. Само че не той ги посреща на летището, а полицай, който им съобщава безмерно лоша новина – селището, в което е живеел Мат, е било запалено и няма оцелели. Трудно е дори да се идентифицират телата, но мъртвите са 24-ма при 23-ма регистрирани местни жители и освен това е намерена брачната халка на Мат с неговите инициали. Проведено е разследване, но не е открито нищо повече. Всички доказателства сочат, че Мат е мъртъв.
В този момент взаимоотношенията ни с тази книга започнаха рязко да се влошават. Ясмин, въпреки това, е убедена, че Мат е жив, той не би могъл да е мъртъв, защото…. тя го обича. Друго доказателство няма, но той трябва да е жив, защото тя го обича. И защото Мат има специална връзка с глухонямата им дъщеря Руби и тя би била изгубена без баща си. Това, изглежда, е напълно достатъчно за Ясмин да тръгне с дъщеря си (тъй като е глухоняма няма как да я остави с напълно непознати, защото това ще я ужаси) на север, в опит да стигне до въпросното селище и сама да потърси съпруга си. През зимата. При положение, че полицията не е открила нищо. Повтарям, няма доказателства. В друг случай това може би било много романтично – жената, която се противопоставя на всичко, за да открие съпруга си, защото вярва в него. Но не и в този случай.
Ясмин първо наема шофьор на камион, който да я закара. Само че шофьорът претърпява инцидент и това означава, че пътуването им няма да се осъществи. Майката обаче и в този момент не се отказва – тя на практика открадва камиона на шофьора, докато той е в тежко положение и въпреки, че няма шофьорска книжка за такова превозно средство и на практика за пръв път вижда дори такъв тип камион, тя потегля с дъщеря си на север, въпреки предупрежденията за прииждаща буря, без достатъчно провизии и напълно неподготвена за съществуването в Аляска, като изключим дрехите.
Оттук натам, каквото и да се случи в историята и дори на моменти да беше добре изградена, цялото нещо за мен беше пълен абсурд и безумие. Майката подлага на огромна опасност себе си и най-вече десетгодишната си дъщеря, за да открие съпруг, за когото се смята, че е мъртъв, понеже дъщеря и нямало да може да понесе смъртта на баща си. Като убие и дъщеря си с това самоубийствено пътуване сякаш много ще оправи положението. За щастие това не се случва. Не искам да изреждам всички неща, които ме подразниха, защото това на практика означава да разкрия почти цялата история. Но и не мисля, че е необходимо.
Не можах да оценя „Тишина“ на Розамънд Лъптън. Имаше твърде много безумни неща, които дотолкова ме дразнеха с липсата на логика в тях, че не можах да се насладя на нищо друго. Въпреки че авторката се е постарала невероятно с проучвания за Аляска, за живота там, за условията, за устройствата, които се използват и всякакви други малки детайли, цялостната интрига е просто абсурдна.
Ясмин пристига на летището във Феърбанкс, Аляска, с дъщеря си Руби, за да се срещнат с Мат – съпругът и баща, който снима научнопопулярни филми в Аляска. Само че не той ги посреща на летището, а полицай, който им съобщава безмерно лоша новина – селището, в което е живеел Мат, е било запалено и няма оцелели. Трудно е дори да се идентифицират телата, но мъртвите са 24-ма при 23-ма регистрирани местни жители и освен това е намерена брачната халка на Мат с неговите инициали. Проведено е разследване, но не е открито нищо повече. Всички доказателства сочат, че Мат е мъртъв.
В този момент взаимоотношенията ни с тази книга започнаха рязко да се влошават. Ясмин, въпреки това, е убедена, че Мат е жив, той не би могъл да е мъртъв, защото…. тя го обича. Друго доказателство няма, но той трябва да е жив, защото тя го обича. И защото Мат има специална връзка с глухонямата им дъщеря Руби и тя би била изгубена без баща си. Това, изглежда, е напълно достатъчно за Ясмин да тръгне с дъщеря си (тъй като е глухоняма няма как да я остави с напълно непознати, защото това ще я ужаси) на север, в опит да стигне до въпросното селище и сама да потърси съпруга си. През зимата. При положение, че полицията не е открила нищо. Повтарям, няма доказателства. В друг случай това може би било много романтично – жената, която се противопоставя на всичко, за да открие съпруга си, защото вярва в него. Но не и в този случай.
Ясмин първо наема шофьор на камион, който да я закара. Само че шофьорът претърпява инцидент и това означава, че пътуването им няма да се осъществи. Майката обаче и в този момент не се отказва – тя на практика открадва камиона на шофьора, докато той е в тежко положение и въпреки, че няма шофьорска книжка за такова превозно средство и на практика за пръв път вижда дори такъв тип камион, тя потегля с дъщеря си на север, въпреки предупрежденията за прииждаща буря, без достатъчно провизии и напълно неподготвена за съществуването в Аляска, като изключим дрехите.
Оттук натам, каквото и да се случи в историята и дори на моменти да беше добре изградена, цялото нещо за мен беше пълен абсурд и безумие. Майката подлага на огромна опасност себе си и най-вече десетгодишната си дъщеря, за да открие съпруг, за когото се смята, че е мъртъв, понеже дъщеря и нямало да може да понесе смъртта на баща си. Като убие и дъщеря си с това самоубийствено пътуване сякаш много ще оправи положението. За щастие това не се случва. Не искам да изреждам всички неща, които ме подразниха, защото това на практика означава да разкрия почти цялата история. Но и не мисля, че е необходимо.
Не можах да оценя „Тишина“ на Розамънд Лъптън. Имаше твърде много безумни неща, които дотолкова ме дразнеха с липсата на логика в тях, че не можах да се насладя на нищо друго. Въпреки че авторката се е постарала невероятно с проучвания за Аляска, за живота там, за условията, за устройствата, които се използват и всякакви други малки детайли, цялостната интрига е просто абсурдна.
joshuawalkerauthor's review against another edition
5.0
I don't honestly have a memory of a book that's brought tears to my eyes. I've read some amazing things that pull on your heartstrings, but the climactic scene in this grabbed at me with all its might and left me a blubbering mess, which is weird because I'm not that sort of person.
But this story promotes the greatest of courage in its characters, and every move they make is driven by two things; love; and the need to have a voice. Ruby, the main character, although interestingly enough there are more parts of the story not told from her perspective; is completely deaf, and this adds another dimension to Lupton's otherwise fairly straightforward writing. But every now and then, the author manages to weave together words in the most beautiful of ways, that make you stop reading a fast-paced thriller, and take in something much more.
But this story promotes the greatest of courage in its characters, and every move they make is driven by two things; love; and the need to have a voice. Ruby, the main character, although interestingly enough there are more parts of the story not told from her perspective; is completely deaf, and this adds another dimension to Lupton's otherwise fairly straightforward writing. But every now and then, the author manages to weave together words in the most beautiful of ways, that make you stop reading a fast-paced thriller, and take in something much more.